Таен вампир
- Автор: Смит Лиза Джейн
- Серия: Нощен свят #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9789549321319
- Переводчик: Станимир Йотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Таен вампир». Краткое содержание книги:
1. Никога не допускай хората да научат за Нощния свят.
2. Никога не се влюбвай в човешко същество.
Това са истории за онова, което се случва, когато тези правила бъдат нарушени. Попи винаги е била жизнерадостно и здраво момиче. До деня, в който разбира, че има рядко заболяване и й остават едва няколко седмици живот. Джеймс, нейният най-добър приятел, в когото тайно е влюбена от дете, е изправен пред ужасяваща дилема: да остави Попи на съдбата й или да я спаси, като я превърне във вампир. Какъвто е самият той… Да разкрие пред Попи тайната на Нощния свят е недопустимо. Но точно толкова немислимо за Джеймс е да позволи любимата му да умре.
- Пак ли четеш мислите ми ? – Каза на глас той.
- Не точно. Всичко си предвидил, бива те в това. От теб ще излезе добър телепат. – Странно. В този момент Попи не се чувстваше силна. Беше слаба като увяхващо цвете. Нуждаеше се от...
- Знам – прошепна той. Докато все още я държеше в обятията си, Джеймс вдигна ръка към устата си, но Попи го възпря с ръката си.
- Джеймс, колко пъти трябва да правим това преди да се трансформирам?
- Мисля, че още веднъж – отговори й тихо. – Този път поех доста. И ти трябва да направиш същото, а следващия път, когато го направим...
„Ще умра”, помисли си тя. „Поне знам колко време ми остава като човек”.
Устните му се раздалечиха, за да открият деликатните му остри зъби, които заби в собствената си ръка.
Имаше нещо хищническо в движенията му. Кръвта бликна червена, като сироп в бурканче с конфитюр от череши. Докато Попи се навеждаше напред и раздалечаваше устните си на вратата се почука. Двамата замръзнаха на място. Отново се почука. В това объркано и отслабнало състояние момичето не можеше да помръдне. Единствената мисъл, която отекваше в мозъка й бе: „ Боже, дано не е...” Вратата се отвори. Беше
Фил.
Той вече говореше, когато подаде главата си през вратата.
- Попи, будна ли си? Мама каза...
Филип рязко влезе в стаята, търсейки с ръка ключа за лампата на стената. Внезапно стаята се озари. „О, чудесно”, помисли си момичето безнадеждно.
- Какво става тук ? – Попита той с тона, с който бе изиграл главната роля в „Десетте Божи заповеди” навремето, но преди Попи да успее да събере достатъчно сили, за да му отговори, Фил бе сграбчил Джеймс за ръката.
- Фил, недей – смотолеви тя. - Ти си идиот!
- Бяхме се договорили, – изръмжа Фил на Джеймс – а ти наруши споразумението!
Джеймс също го хвана за ръката, толкова грубо, колкото и Филип го бе хванал. Попи имаше ужасяващото чувство, че двамата ще се сбият. Боже, ако можеше само да мисли трезво. Тя се почувства толкова жалка.
- Останал си с грешно впечатление. – Процеди Джеймс през зъби.
- С грешно впечатление ли? Влизам и заварвам двама ви в леглото със спуснати завеси и ми казваш, че съм останал с погрешно впечатление?
- На леглото – прекъсна го Попи, но Фил я игнорира.
Джеймс го разтърси. Костваше му минимални усилия, а главата на Фил се заклатушка бясно напред назад. Попи осъзна, че Джеймс не е от най-благоразумните в момента. Спомни си за металният крак на стола и реши, че е време да се намеси.
- Пусни го – развика се тя, застана помежду им, за да хване ръката на някого от тях. – Спрете се! – После отчаяно добави.
– Фил, знам, че няма да разбереш, но Джеймс се опитва да ми помогне.
- Да ти помогне ли? Не мисля така. – После се обърна към Джеймс с думите:
- Погледни я! Не виждаш ли, че тази глупава преструвка я прави по-слаба? Всеки път, когато ви заварвам заедно лицето й е бяло като платно. Ти само влошаваш нещата!
- Глупава преструвка ? - Гласът й не бе много висок, но бе достатъчно, за да се обърнат към нея.
- Съжалявам – каза й Фил. Не исках да ти го казвам...
- Млъкни! – Процеди Джеймс предпазливо.
- Но трябва. Този идиот си играе с чувствата ти. Призна ми го. Каза, че те съжалява, и че да се преструва, че те харесва, те кара да се чувстваш по-добре. Егото му е толкова голямо, че може да напълни цял стадион.
- Да се преструва ? – Повтори тя и седна обратно на леглото. Попи усещаше бучене в главата си и нарастващ гняв в гърдите си.
- Той е луд – каза Фил. – Чуй ме...
Но Попи не го слушаше. Проблема бе, че усещаше колко много съжалява Фил, но беше много по- убедително отколкото гневно. Честността, прямотата и доверието му почти никога не лъжеха, което значеше, че Джеймс лъже. Попи изригна като вулкан.
- Ти ... – Обърна се към Джеймс. – Ти... – Не можеше да намери подходящата дума, за да го опише. Попи се почувства по-наранена и предадена отколкото през целия си живот. Мислеше си, че го познава, вярваше му безусловно, което правеше предателството му болезнено. – Значи всичко е било преструвка, така ли ? – Вътрешният глас й казваше да спре и да обмисли случилото се. Не беше в състояние да взима разумни решения, но не бе и в състояние да се вслуша в него. Собствения й гняв й пречеше да разсъждава трезво, ако въобще имаше причина да се гневи.
– Просто си ме съжалявал? – Прошепна тя и някак си цялата скръб и ярост, която бе събрала през последния ден, избликна. Бе заслепена от болката и единственото, което я интересуваше бе да нарани Джеймс така, както той бе наранил нея.