Таен вампир

- Тя просто лежеше на пода. Помислих, че ако й дам от моята кръв тя ще стане вампир и всичко ще е наред.- Той вече не крещеше, дори не говореше на Филип, а стоеше и се взираше в празния паркинг. - Така че се порязах и оставих кръвта ми да тече в устата й. Тя преглътна малко, но не достатъчно преди родителите ми да ми попречат.

Последва по-дълга пауза и Джеймс си спомни защо разказваше историята. Той погледна към Фил.

- Тази нощ тя умря, но не напълно. Двата вида кръв се бореха вътре в нея. До следващата сутрин тя отново се разхождаше, но вече не беше г-жа Ема. Тя се лигавеше, кожата и бе сива, а очите - като на труп. Когато започна да гние, баща ми я заведе в гробището Инвернес и я погреба. Той я уби бързо. - Нещо приседна в гърлото му и той шепнейки прибави.

- Надявам се да я е убил бързо.

Фил бавно се обърна към него и го погледна. За първи път тази нощ в лицето му се долавяше нещо друго освен ужас и страх, нещо като съжаление. Джеймс пое дълбоко въздух. Най-накрая, след тринадесет години мълчание, той разказа историята на Фил Норт. Не беше уместно да се чуди защо му разказа, имаше причина.

- Така че послушай ме. Ако не убедиш Попи да се срещне с мен, ще и направят аутопсия. Не искаш тя да се разхожда без вътрешните си органи, нали? И си приготви заострен кол в случай, че вече не можеш да я гледаш повече.

Съжалението беше изчезнало от лицето на Фил. Неговата уста беше трептяща линия.

- Няма да позволя тя да се превърне в някакъв вид полуживо извращение - каза той - или пък вампир.

Съжалявам , но случилото се с г-жа Ема не променя нещата.

- Попи трябва да е тази, която да реши съдбата си.

Фил вече беше на ръба за това той просто клатеше глава.

- Просто стой далеч от сестра ми - каза той.

- Само това искам от теб. Ако го направиш няма да те закачам.

Обаче ако ли не...

- Какво?

- Ще кажа на всички от Ел Камино какво си. Ще се обадя на полицията и кмета, ще застана по средата на улицата и ще го извиквам.

Ръцете на Джеймс замръзнаха. Това, което Фил не осъзна е, че задължи Джеймс да го убие. Не, че всеки натъкнал се на тайните на нощният свят трябваше да умре, а просто този който заплашваше да каже нещо за него . Да умре незабавно, без въпроси и без милост. Изведнъж Джеймс се почувства толкова уморен, че не можеше да вижда добре.

- Махай се от тук Фил - каза той с безчувствен глас.- Веднага. И ако наистина искаш да защитиш Попи, няма да кажеш на никой, защото те ще разберат, че и Попи знае тайната и ще я убият след като я разпитат.

Няма да е забавно.

- Кои са те? Родителите ти?

- Хората в нощния свят. Ние сме навсякъде ,Фил. Всеки може да е такъв дори и кмета за това си дръж езика зад зъбите.

Фил го погледна после се обърна и се отправи към предната част на магазина.

Джеймс не можеше да си спомни кога за последен път се бе чувствал толкова празен. Всичко се беше объркало. Попи сега бе в повече беди отколкото можеше да се сети. И Филип Норт го смяташе за неестествен, за дявол. Това, което Фил не знаеше бе , че през повечето време той също се чувстваше така.

Фил беше наполовина вкъщи когато се сети, че бе изпуснал торбата със сока и дивите череши. Попи рядко ядеше през последните два дни, а когато огладнееше, беше за нещо странно. Имаше нещо което осъзна, докато плащаше за втори път мястото за паркиране 7а. Всичко, което тя искаше напоследък беше рядко или поне полутечно. Попи осъзнаваше ли го? Той я проучи, когато влезе в стаята, за да и даде храна. Сега момичето прекарваше повече време в леглото.