Таен вампир
- Автор: Смит Лиза Джейн
- Серия: Нощен свят #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9789549321319
- Переводчик: Станимир Йотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Таен вампир». Краткое содержание книги:
1. Никога не допускай хората да научат за Нощния свят.
2. Никога не се влюбвай в човешко същество.
Това са истории за онова, което се случва, когато тези правила бъдат нарушени. Попи винаги е била жизнерадостно и здраво момиче. До деня, в който разбира, че има рядко заболяване и й остават едва няколко седмици живот. Джеймс, нейният най-добър приятел, в когото тайно е влюбена от дете, е изправен пред ужасяваща дилема: да остави Попи на съдбата й или да я спаси, като я превърне във вампир. Какъвто е самият той… Да разкрие пред Попи тайната на Нощния свят е недопустимо. Но точно толкова немислимо за Джеймс е да позволи любимата му да умре.
Когато се върнаха в стаята, Попи вече знаеше, че е спечелила.
- Можеш да си тръгнеш. – Започна доктор Франк.
– Поне докато не се развият по-нататъшните симптоми.
Сестрата ще каже на майка ти какво да следи.
Първото нещо, което Попи направи, бе да се обади на Джеймс. Той вдигна телефона още на първото позвъняване.
- Как се чувстваш ? – Попита той, когато вдигна телефона.
- Замаяна, но доста добре. – Отговори му тя шепнейки, тъй като майка й бе отвън и говореше със сестрата.
– Днес се прибирам у дома.
- Ще дойда този следобед – каза й Джеймс. – Звънни ми, когато мислиш, че ще можеш да останеш сама няколко часа. И Попи … не казвай на Фил, че ще идвам.
- Защо?
- Ще ти обясня по-късно.
Когато се прибра у дома, момичето се почувства странно. Клиф и Фил бяха там. Всички бяха необичайно мили с нея, преструваха се, че не се е случило нищо необичайно. По-рано днес Попи бе чула сестрата да казва на майка й, че ще е по-добре ако се опитват да подържат обичайната обстановка. Сякаш имам рожден ден, помисли си тя зашеметена. Беше като някакъв ужасно важен рожден ден и дипломиране в едно. На всеки няколко минути на вратата се звънеше с поредния куп цветя. Спалнята и бе заприличала на градина.
Попи се чувстваше зле заради брат си. Той изглеждаше толкова ужасен и смел. Искаше й се да го успокои, както бе успокоила майка си, но как?
- Ела – нареди му тя, очаквайки веднага да се отзове. Когато той се отзова, Попи го прегърна силно.
- Ще победиш това нещо – каза й той шепнейки. – Знам, че ще успееш. Никой на света няма такава воля за живот, каквато имаш ти. Никой никога няма да притежава твоята упоритост.
Тогава тя осъзна колко много щеше да й липсва. Когато го пусна, момичето се почувства замаяна.
- По-добре е да полегнеш – каза й Клиф, а майка й й помогна да стигне до стаята си.
- Татко знае ли? – Попита момичето, когато стигнаха стаята. Майка й започна да крачи напред-назад, подреждайки разни неща.
- Опитах се да се свържа с него вчера, но хората от пощата казаха, че се е преместил някъде във Вермонт.
Не знаят къде точно.
Попи кимна. Баща й винаги се местеше. Работеше като диджей, когато не се правеше на анархист или магьосник. С майка й се разделиха, защото не бе достатъчно добър в нито едно от тези неща. Поне не достатъчно, за да получава добра заплата. Клиф бе всичко, което баща й не беше – отговорен, дисциплиниран, трудолюбив. Държеше се толкова добре с майка й и с Фил, че понякога Попи го чувстваше като неин баща.
- Татко ми липсва – каза нежно тя.
- И на мен ми липсва понякога – отговори майка й изненадващо. После каза твърдо.
– Ще го открием, Попи.
Когато научи, веднага ще иска да дойде.
Попи се надяваше. Не мислеше, че ще има възможност да го види след това.
До вечеря оставаха час или два. Клиф и Фил бяха излезли за поръчките, а майка й си дремваше. Попи най- после имаше възможност да се обади на Джеймс.
- Идвам веднага - каза той. - Ще се самопоканя.
След десет минути той влезе в спалнята.
Попи се почувства странно срамежлива. Нещата между тях се бяха променили. Вече не бяха просто най- добри приятели. Дори не си казаха здрасти. Когато той влезе в стаята, очите им се срещнаха. За един безкрайно дълъг момент двамата просто се гледаха един друг. Всеки път, когато се виждаха, Попи чувстваше спазъма на искрената наслада в гърдите си. Той имаше чувства към нея, четяха се в очите му.
Задръж за секунда, стегни се, нашепваше съзнанието и. Не натискай спусъка предварително. Той има чувства към теб ,да, но не е казал, че е влюбен в теб. Има разлика. Млъкни, заповяда раздразнено Попи на мозъка си, а на глас каза:
- Защо не искаш Фил да узнае, че си тук?
Джеймс захвърли светлия си анорак на стола и седна на леглото до Попи.
- Просто не искам никой да ни прекъсва – каза Джеймс и направи жест с ръка, който означаваше, че темата е приключената. – Как е болката?
- Няма я – отговори му Попи. – Това не е ли странно? Не успя да ме събуди снощи. Има и нещо друго.
Мисля, че започнах да… чета мислите на хората.
Джеймс се усмихна с ъгълчето на устните си.
- Това е добре. Притеснявах се. – Той стана и включи CD плейъра й. – Притеснявах се, че не си поела достатъчно кръв снощи. – Каза тихо и седна обратно на леглото. Този път трябва да поемеш повече, както и аз.
Попи почувства как нещо вътре в нея потръпна. Отвращението й бе изчезнало. Все още се чувстваше уплашена, но заради последствията от това, което щяха да направят. Не беше просто начин да се доближи до него или да го нахрани. Това щеше а я промени.
- Единственото нещо, което не разбирам, е защо не си ме хапал до сега? – Попита го ведро тя, но скоро осъзна, че зад думите й се крие сериозен въпрос. – Имам предвид – каза тя бавно – направил си го с Михаела и Жаклин, нали? И с други момичета.