Таен вампир
- Автор: Смит Лиза Джейн
- Серия: Нощен свят #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9789549321319
- Переводчик: Станимир Йотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Таен вампир». Краткое содержание книги:
1. Никога не допускай хората да научат за Нощния свят.
2. Никога не се влюбвай в човешко същество.
Това са истории за онова, което се случва, когато тези правила бъдат нарушени. Попи винаги е била жизнерадостно и здраво момиче. До деня, в който разбира, че има рядко заболяване и й остават едва няколко седмици живот. Джеймс, нейният най-добър приятел, в когото тайно е влюбена от дете, е изправен пред ужасяваща дилема: да остави Попи на съдбата й или да я спаси, като я превърне във вампир. Какъвто е самият той… Да разкрие пред Попи тайната на Нощния свят е недопустимо. Но точно толкова немислимо за Джеймс е да позволи любимата му да умре.
Радвам се да се видим”. Когато бялата джета потегли, Джеймс я последва.
Глава осма
Когато джетата паркира на място „7a”, Джеймс се усмихна. То се намираше зад магазина, където нямаше голяма видимост откъм улицата, а бе започнало да се свечерява. Джеймс обърна колата си, излезе от нея и се отправи към входа на супермаркета, за да причака Филип.
Когато Фил излезе от магазина с торба в ръце, Джеймс му се нахвърли в гръб. Момчето изкрещя ужасено,падна на асфалта и захвърли торбата. Но виковете не му помогнаха. Слънцето бе залязло, а силите на Джеймс се бяха възвърнали. Той го замъкна зад магазина, опря лицето му в стената близо до контейнер за
боклук, в типична полицейска хватка, и заговори.
- Сега ще те пусна, но не се опитвай да избягаш, защото това ще е най-голямата грешка в живота ти.
Фил остана вцепенен от студения му глас.
- Не искам да бягам, а да ти размажа физиономията, Расмусен!
- Опитай! – Щеше да добави и „Оправи ми настроението”, но размисли.
Джеймс пусна Фил, който се извърна и го погледна с отвращение.
- Какво има? Свършиха момичетата, на които да налиташ? – Каза Фил с учестено дишане.
Джеймс стисна зъби. Размяната на хапливи коментари нямаше да доведе до нищо добро, но той вече знаеше, че ще е голямо изпитание да контролира самообладанието си. Фил му действаше обезпокоително.
- Не те довлякох до тук, за да се бием, а за да те попитам нещо. Интересува ли те здравето на Попи? Защото ако е така ще ми позволиш да говоря с нея, защото ти беше този, който я убеди да не се вижда с мен и само ти можеш да направиш обратното. – Фил се огледа наоколо сякаш търсеше свидетели на това безумие.
Джеймс говореше бавно и нежно като спираше на всяка дума. – Има нещо, което мога да направя, за да я спася.
- Защото ти си Дон Жуан, така ли? Ще я излекуваш с любовта си. – Думите прозвучаха насмешливо, но гласа му бе измъчен и пълен с омраза, не просто към Джеймс, а към света, който преписа на сестра му тази болест.
- Не! Останал си с грешно впечатление. Мислиш, че го правехме или, че злоупотребявах с привързаността и, или каквото и да е, но грешиш! Накарах те да мислиш така, защото ми беше писнало от теб, и защото не исках да знаеш какво правим.
- Да, както кажеш – отвърна Фил, а в гласа му ясно се долавяше саркастична нотка. – Какво взимате? Наркотици ?
Джеймс бе научил нещо от случилото се с Попи в болницата – първо показвай, после казвай. Този път не каза нищо. Хвана Фил за косата и наведе главата му. Зад магазина имаше само една малка лампа, но бе достатъчна, за да разкрие гледката, която се откри пред Филип. Големи, остри зъби спускащи се над него.
Беше достатъчно ярка, дори и без изострения му поглед в мрака, за да види как зелените очи на Фил се разшириха, когато ги видя. Момчето изкрещя и пребледня, но Джеймс знаеше, че не е от страх, а че невероятното се оказа истинско.
- Ти си...
- Точно така – каза му и го писна.
Фил почти изгуби равновесие. Хвана се за контейнера, за да успее да се задържи на крака.
- Не го вярвам! – Каза той.
- Напротив – отговори му. Джеймс не бе скрил острите си зъби, знаеше, че очите му са сребристи, и че Фил трябваше да повярва сега, на този паркинг.
Фил се взираше вцепенено в сребристите очи, искаше му се да отмести поглед, но не можеше. Лицето му пребледня, а той продължаваше да преглъща сякаш се разболяваше.
- Господи – каза накрая. – Знаех, че нещо не е наред с теб, нещо наистина странно. Никога не разбирах защо ме побиват тръпки, когато съм покрай теб.
„Отвращавам го”, осъзна Джеймс. Омразата у Фил се бе стопила. „Смята, че съм по-малко човек от него”.
Това не вещаеше нищо добро за останалата част от плана му.
- Сега разбираш ли с какво мога да и помогна?
Фил, който се бе подпрял с една ръка на стената, а с другата все още се придържаше за контейнера, бавно поклати глава. Нетърпението нарасна в гърдите на Джеймс.
- Попи има рак, а вампирите не се разболяват. Имаш ли нужда от още разяснения? – Изражението на Фил му подсказа отговора.
– Ако – Джеймс стисна зъби и продължи – обменя достатъчно кръв с Попи, за да я превърна във вампир, тя повече няма да е болна от рак. Всяка клетка в тялото и ще се промени и живота, ще се превърне в безупречен, лишен от всякакви болести. Ще придобие сила, за която хората само са си мечтали и ще стане безсмъртна.