Фамилията Прици

Преди тридесет и две години, когато Едуардо беше приет в Харвард, дон Корадо прецени, че семейните интереси налагат промяна на името му. През лятото, преди да започне първият му семестър в колежа, Едуардо отиде в Швейцария и един добър лицев хирург му измайстори нов нос, защото рожденият му беше доста голям и много арабски за мъж с име Едуард С. Прайс, който се очакваше да завърши Харвард с магистърска степен.

Едуардо се бе изкачвал по стълбицата на властта съвсем законно. Неотдавна му се отдаде да направи чудесна инвестиция от няколко милиарда долара, което не само укрепи позициите му в общността на властващите, но осигури по-нататъшния възход в кариерата му.

Едуардо работеше с огромни суми необложени пари и с течение на годините се бе изявил като опитен политик, човекът, който дърпаше конците иззад кулисите; Комитетът за политическо действие беше негов замисъл, който се оказа идеално средство за узаконяване на политическите подкупи; той въведе практиката на тригодишните кампании за кандидат-президентите — до 11 на брой, които бродеха надлъж и нашир из страната, отклонявайки вниманието на хората в републиката; политически магьосник и купувач на правителства.

Едуардо управляваше от канцеларията си в Баркърз Хил Ентърпрайсиз, един чудовищен интернационален конгломерат с тридесет и един административни вицепрезиденти, а те имаха на разположение 7390 души — юристи, счетоводители и мениджъри, в тридесет и седем щата и двадесет и девет страни отвъд океана, и всичките стриктно следяха как се влагат парите на семейство Прици. Едуардо переше парите, манипулираше политиците, съдиите, изпълнителната власт, грижеше се за инвестирането на годишния оборот — тези необложени с данък пари, стичащи се в джоба на Прици от уличните операции и от съдружието с другите семейства, с които деляха печалбите от хазарт, наркотици, порнография, безмитен бензин, крадени коли, изнудване, възстановени пощенски марки, проституция, рекет, незаконна търговия с месо и спиртни напитки, специализирани самолетни кражби, фалшификации с кредитни карти, часовници и валута, които по съответния ред се влагаха в: притежаваните от Прици застрахователни компании, сключване на договори за правителствени и военни доставки, брокерски къщи, складиране на токсични отпадъци, производство на облекло; в недвижима градска собственост (имаха такава в 72 населени места); в техните 82 болници и 1723 паркинга; в двете им филмови компании и 9.2 милиона квадратни фута магазинна площ; в петдесет и трите банки; в телевизионните станции и вестниците, в авиолинията, а изпраните от горепосочените предприятия на Прици пари се реинвестираха в банки и в заемодателни компании, също собственост на Прици, които обслужваха онези граждани, склонни да не приемат заеми от лихвари-кожодери.