Книжарничка на острова

Ламбиаз поиска да обсъдят книгата веднага щом влезе в книжарницата. Подсъзнателно и двамата се чувстваха обвързани по някакъв начин и общуването им бе станало по-свободно, лишено от официалности.

– Работата е там, че отначало намразих книгата, но после тя просто ме завладя – облегна се той на щанда. – Защото, нали знаеш, в нея става дума за детектив. Но действието се движи бавно и повечето загадки остават неразгадана После обаче си помислих: животът е точно такъв. Точно така се случват нещата.

– Книгата има продължение – информира го Ей Джей.

Ламбиаз кимна.

– Не съм сигурен, че съм готов за него. Понякога ми се иска всичко да се разреши. Злодеите да бъдат наказани, добрите момчета да победят. Такива неща. Може би ще взема някой от романите на Елмор Ленард. Ей, знаеш ли какво си мислех? Двамата с теб може да основем читателски клуб за служителите на реда. За другите полицаи например. Знам, че някои от тези истории могат да им харесат, освен това съм им началник и ще ги накарам да си купуват книги оттук. Но не е задължително клубът да е само за полицаи, естествено.

Ламбиаз изстиска от дезинфектанта върху дланите си, разтърка го и се наведе да вдигне Мая.

– Ей, хубаво момиче. Какво правиш? Как се чувстваш?

– Осиновена – каза тя.

– Това е много голяма дума.

Ламбиаз погледна към Ей Джей.

– Уредено ли е вече? Наистина ли успя?

Процесът бе отнел сравнително дълго време, до септември преди третия рожден ден на Мая. Най-големите минуси на Ей Джей бяха липсата на шофьорска книжка (никога не бе имал такава заради пристъпите си) и, разбира се, фактът, че е самотен мъж, който не беше отглеждал нито дете, нито куче или растение. В крайна сметка обаче образованието на Ей Джей, силните му връзки с общността – т.е. книжарницата, и фактът, че майката бе пожелала изрично той да вземе Мая, наклониха везните в негова полза.

– Поздравления за любимите ми книжни хора! – каза Ламбиаз. Подхвърли Мая във въздуха, после я хвана и постави отново на пода. Облегна се на щанда и разтърси ръката на Ей Джей. – Не! Ще те прегърна, човече. Това е новина, заслужаваща прегръдка.

Мина зад щанда, за да изпълни заканата си.

– Това е новина, която трябва да се полее – каза Ей Джей.

Вдигна Мая на ръце и двамата мъже се качиха на горния етаж. Сложи момиченцето в леглото и се опита да я приспи, което отне цяла вечност – сложните процедури по тоалета ѝ и изчитането на цели две книжки, а през това време Ламбиаз вече бе подхванал бутилката.

– Ще я кръстиш ли? – попита той.

– Не съм нито християнин, нито особено религиозен – отвърна Ей Джей, – така че по-скоро не.

Ламбиаз обмисли думите му, докато отпиваше още вино.

– Не че си ме питал за мнение, но си длъжен да организираш поне един купон, за да я представиш на хората. Вече е Мая Фикри, нали така?