Клубът на анонимните шопинг маниачки
- Автор: Харбисън Бет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Стоилова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Клубът на анонимните шопинг маниачки». Краткое содержание книги:
Лорна не се съмняваше, че сред посетителите на сайта може да се намерят и такива, които ядат само оранжевата част на карамелизираните бонбони.
Всичко това го правеше за нея идеалното място за публикуване на съобщение, което с малко повече късмет щеше да помогне поне малка част от живота й да се върне в обичайните релси.
„И вие ли сте като мен? Обичате обувките и не можете да устоите на изкушението да ги купувате? Ако носите трийсет и седми номер и проявявате интерес да размените своите «Маноло Бланик», «Мали» и т.н., елате във вторник в района на Бетесда. Може би ще успеем да си помогнем взаимно.“
Накрая изписа електронния адрес и телефонния си номер.
Глава 5.
След като се прибра вкъщи същата вечер, Хелън се къпа повече от час, опитвайки да измие спомена и миризмата от офиса на охраната в задната част на магазина „Ормондс“ след прекарания там следобед. Най-вече миризмата — смесица от евтино кафе, претоплени сандвичи, стара мазилка и някаква воня, смътно напомняща на застояла урина.
Бе седяла на стола сковано, докато някакъв пъпчив млад охранител писа рапорта си и през цялото време върху монитора на компютъра му изскачаха думите кражба от магазин и арест.
Можеше да каже много неща. Че е объркана от отхвърлянето на кредитните й карти и по погрешка е обула обувките, че е тръгнала към колата си за друга карта и изобщо не се е сетила да събуе все още неплатения чифт, дори можеше да изтъкне, че е била прекалено притеснена и се е нуждаела от глътка чист въздух, и преднамерено е оставила собствените си обувки в магазина като доказателство, че има намерение да се върне.
Но не искаше да използва нито едно от тези извинения. Може би по-късно щеше да го направи, но в онзи момент просто седеше неподвижно, без нито да потвърди, нито да отхвърли предявеното й обвинение. После се питаше защо, но тогава се чувстваше толкова съкрушена, че не бе в състояние да стори каквото и да било, освен да чака.
Раздвижи се едва когато пристигна управителят и веднага я разпозна. Знаейки кой е неин съпруг и това, че случаят може да изложи публично не само него, но и целия магазин, той й разреши да си тръгне, мърморейки под носа си, че вероятно е станало някакво недоразумение.
И двамата знаеха, както впрочем и неучтивият продавач-консултант, охранителят и някои от другите клиенти, които щяха да чуят историята от втора, дори от трета ръка, че в случая въобще не става въпрос за недоразумение.
Домът й съвсем не беше сигурно убежище. Джим не се беше прибрал, а домашната им прислужница — Тереза, бе както винаги хладно любезна, когато отвори входната врата.
Веднага се качи в спалнята си. Съпругът й я наричаше будоар, но и двамата знаеха, че това е нейното лично място, както той си имаше своето.
Съблече се бързо, захвърли дрехите настрана и застана под горещия душ. Изми косата си с шампоан, сложи й балсам, избръсна краката и подмишниците си, после се изплакна, наслаждавайки се на краткотрайния лукс да усеща топлите струи, падащи като водопад върху гърба й.
След това наметна един халат, среса и изсуши косата си, преоблече се в нощница, изми зъбите си, намаза лицето си с овлажняващ крем и едва тогава седна на ръба на леглото.
И заплака.
Позволи си десетина минути, в които да излее всичката насъбрана горчилка, да усети дълбочината на чувствата си, каквато нужда изпитваше в момента, преди да се стегне отново. Когато определеното време измина, наплиска лицето си със студена вода, нанесе отново овлажняващ крем и се зае с обичайните си дела, сякаш нищо не се бе случило.
Надяваше се, че новината няма да излезе извън стените на магазина. Отнесе лаптопа в леглото и го постави пред себе си. Отвори всички местни сайтове, като във всеки изписваше името си, за да види дали историята се е разчула.
За щастие нямаше нищо. Никъде, където се сети да погледне, дори в най-незначителните форуми.
С огромно облекчение изписа Greeklist.biz, в който малка градска общност публикуваше бюлетина си, и отвори страницата, в която най-много обичаше да прекарва времето си — предлагането на апартаменти в любимите й квартали. Често си фантазираше, че ще притежава собствено малко жилище, в което ще може да избяга от Джим и от задълженията ти на негова съпруга. Може би един ден, по някакъв начин, тази й мечта щеше да се осъществи.