Клубът на анонимните шопинг маниачки
- Автор: Харбисън Бет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Стоилова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Клубът на анонимните шопинг маниачки». Краткое содержание книги:
Реши да провери електронната си поща, за да види дали няма нещо още по-спешно, което да я отвлече от трудната дилема. Сметката за тока бе платена. Сигурна бе, че не дължи нищо и за газта. И като се има предвид, че от „Уест Бетесда Кредит Юниън“ бяха превели сумата на електрическата компания чрез една от кредитните й карти, значи поне тя все още можеше да се ползва.
Отиде до малката купчина пристигнали писма и започна да ги преглежда. Един от пликовете привлече вниманието й. „Капитал Аутокредит“. Стомахът й се сви болезнено.
Бяха изминали само един-два месеца, откакто направи последната вноска за новата кола. Компанията беше доста нехайна по отношение на длъжниците си и явно бе оставила този ангажимент на последно място. Тъй като лихвата беше едва шест процента, нямаше причина да плаща редовно.
Разкъса плика, очаквайки в най-лошия случай да прочете за не повече от двумесечно просрочие. Двеста седемдесет и осем долара на месец. Петстотин петдесет и шест за две вноски. Трябва да ги внесе… скоро.
Но когато разгърна писмото, плътно изписаните, надебелени букви сякаш заподскачаха пред очите й. Сериозно нарушение. Трето предупреждение. Предстои отнемане на 22 юли. Днес беше 22 юли. Значи щяха да отнемат колата й.
Лорна смачка листа и го запрати към стената, крещейки думи, за които в католическото училище би отнесла поне едномесечно наказание. Как, по дяволите, се стигна дотук? С биещо до пръсване сърце закрачи още по-бързо. В крайна сметка се озова на дивана — същия, който сигурно щяха да си вземат обратно другия месец, и обхвана главата си с ръце. Какво да прави?
Няма начин да се обърне отново към втората си майка. Лусил абсолютно ясно даде да се разбере, че заемът от десет хиляди долара, който й отпусна след смъртта на баща й, е последната помощ, на която може да разчита. Това беше единственото й наследство. И вероятно бе справедливо, като се има предвид, че по-голямата част от застраховката му „Живот“ отиде за погасяване на ипотеката за къщата му.
Тези десет хиляди долара преди седем години й се струваха животоспасяващи и въпреки че й бе неприятно да ги похарчи, за да заплати част от задълженията си, тя си даде клетва никога повече да не си вади кредитни карти.
Как го бе направила отново и отново, сега не можеше да си обясни. Но имаше няколко основателни причини за това — здравни осигуровки, необходимостта да се храни здравословно — които отново я бяха хванали в капан. Достатъчно, за да се озове в омагьосания кръг, обяснението за който бе още няколко долара са нищо.
Беше изпаднала във финансов колапс.
Събра пръстите на двете си ръце, размишлявайки усилено. Много усилено. Трябва да предприеме нещо. Каквото и да е. Може да продаде бижутата си, да работи допълнително, да ограби някой магазин…
Беше на път да загуби колата си! Как, по дяволите, щеше да се придвижва занапред?
Отговорът дойде — толкова бърз и ясен, че за момент дори я уплаши. Имаше нужда от чисто нов чифт обувки.
Това бяха глупости. Имаше сериозни проблеми.
Без да си позволи лукса да премисли, тя отваряше сайт след сайт, като отказваше всички направени от нея поръчки, плачейки като дете, което гледа как отнемат коледните му подаръци.
Последен затвори сайта за обувки и извади визитната картичка, дадена й от Бумър. Същата, която изобщо не смяташе да използва.
Фил Карсън, кредитен инспектор.
Осланяйки се на предпазливостта си, която й бе ръководно начало във всичко, освен в покупката на обувки, набра името му с намерението да провери доколко може да му се има доверие.
Компанията му беше регистрирана в Търговската камара. Това беше добър знак. Още по-хубавата новина беше, че данните му не фигурират в сайтовете за оплаквания. Очевидно беше добър служител и първото нещо, което щеше да направи сутринта, беше да му позвъни.
Е, разбира се, след като се свърже с „Капитал Аутокредит“ във връзка с колата й. Щеше да плати вноската по телефона през кредитната си карта.
И тогава, в тъмнината на нощта, чувствайки се по-нещастна и от времето, когато някой от близките й си бе отишъл от този свят, я осени идея.
Кликна върху Greeklist.biz — местен сайт, където местен обществен комитет публикуваше бюлетин, в който се предлагаше всичко — от детегледачки и домашни прислужници до използвани матраци. Дейността му варираше от продажба на произведения на изкуството до помощ за наркомани и хора с различни фобии и пристрастия.