Куртоазни новели-ле

и трябвало да се приготви за младоженците леглото, [400] с това се Ясена заела. Мантото си тя бързо снела и със пословично старание веднага дала указание на шамбелана и слугата [405] да пригласят така кревата, че на жениха да хареса. Но забелязала, че те са застлали ложето им брачно с покривка вехта и невзрачна. [410] Тогава от сандък старинен тя взела своя плат копринен и с него ложето покрила. По този начин уважила стопанина на този дом. [415] И как да не го стори, щом дори епископът там бил и лично ги благословил61. Когато майката накрая в така приготвената стая [420] довела щерка си да ляга, тя забелязала веднага чудесния копринен плат. Тъй хубав не й бил познат, освен платчето, със което [425] било загърнато телцето на другата й дъщеричка: нали бе искала едничко дете в дома й да остане. Повикала тя шамбелана, [430] от изумление обзета, и го попитала: — Кажете отде е този плат чудесен? — Госпожицата го донесе тук в стаята, мадам, защото [435] тя много искаше леглото да бъде хубаво застлано; допускам, че от много рано госпожицата си го има.         Почуда невъобразима [440] обзела майката тозчас и към девойката тогаз обърнала се: — Драга моя, кажете от кого е тоя копринен плат. Държа сега [445] да зная точно откога във този дом се той намира. — Игуменката в манастира е моя леля. Тя, когато бях още малка, пръстен златен [450] ми даде и тоз плат прекрасен, във които аз под клонест ясен съм изоставена била. — А бих ли още днес могла да видя златния ви пръстен? [455] — 0, да. — И Ясена чевръсто донесла го и й го дала. Щом майката го разпознала, тя никак не се усъмнила, че таз девойка толкоз мила [460] е дъщеря й62, и в несвяст изпаднала. Ала след час, когато вече се свестила, тя пред съпруга си решила простъпката си да признае [465] и за греха да се покае. Извикали го и щом влязъл във стаята, той забелязал, че със жена му нещо става. И във краката му тогава [470] тя хвърлила се извинение за да му иска. В неведение, естествено, мъжът й бил и на жена си заявил: — Аз всичко бих простил, Мадам, [475] ала кажете ми да знам какво ви толкова гнети!         Щом чула, че ще й прости, тя рекла му: — Съпруже, ето какво тежи ми на сърцето: [480] преди години проявих злонравие — наклеветих съседката, като твърдях, че тя с друг мъж е влязла в грях, щом е близначета родила. [485] Но ориста бе отредила и аз близначки да сдобия! Затуй реших да оповия едната в онзи плат чудесен (който от вас ми бе донесен), [490] на мъничката й ръка поставих златната халка, която бе ми дар от вас, и в манастир я дадох аз. Сега халката и платът [495] пред моите очи лежат. А тази мила и почтена госпожица, тя несъмнено е щерка ни. Добрият рицар е влюбен в тази хубавица, [500] но тъй се стекоха нещата, че той се жени за сестрата. — Ах, мила, колко съм щастлив! И Бог към нас е милостив, та ни помогна да открием [505] тук щерка си. Не бива ние към нея втори грях да сторим!         И той отишъл да говори с епископа и своя зет. Епископът му дал съвет [510] да обяви, че тържеството се прекратявало, защото се анулира този брак. Но рицарят Горон все пак щял брак сключи със сестрата. [515] Така и станало. Бащата на Ясена благословил съпрузите и обявил, че от наследството си може той като зестра да предложи [520] на тях едната половина. И сватбеният пир преминал в разкош небивал… В този век и най-богатият човек такъв не би си позволил. [525] А най-щастлив от всички бил Горон. И Ясена била тъй радостна, че би могла да й завиди дъщерята на краля. И Леска, сестрата, [530] омъжила се на свой ред и имала голям късмет.