Куртоазни новели-ле
- Автор: Франс Мари дьо
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-152-127-2
- Переводчик: Паисий Христов
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Куртоазни новели-ле». Краткое содержание книги:
Мари дьо Франс е първата френска писателка. Животът й за нас е пълна загадка. Името й — също, макар че опити за неговото разгадаване не липсват. Живяла е през втората половина на XII век и по всяка вероятност е пребивавала известно време в един от тогавашните духовни центрове — двора на английския крал Хенри II Плантагенет, управлявал страната цели 35 години (1154–1189). Основания за подобно предположение откриваме в нейното творчество. Към 1180 г. Мари адаптира от английски на френски в стихове сборник с езопови басни (общо 102 на брой), за чийто автор се смятал английският крал Алберт Велики (ум. 899). Най-вероятно е научила английски в самата Англия. В края на своята адаптация на въпросните басни Мари пише: „Името ми е Мари и съм от Франция.“ Посочването на страната, от която произлиза, има смисъл само в хипотезата, че говорещият се намира в чужбина. Впрочем твърдението „аз съм от Франция“ по онова време означава „аз съм от Ил дьо Франс“ — областта около Париж в централната част на Северна Франция.
В пролога на своя сборник с куртоазни новели Мари заявява, че поднася творбата си като дар на доблестния крал, без да го назове. Коментаторите са единодушни: става дума за Хенри II Плантагенет. Последен аргумент в подкрепа на тезата за връзката на Мари с Англия: писателката дава заглавието на един от своите разкази (Славеят) на френски, на бретонски и на английски, а на друг (Орловите нокти — на английски2 и на френски). Така можем да посочим три културни ареала, с които Мари е свързана: родена в Ил дьо Франс (най-вероятно в Париж) живяла в Нормандия, писала в Лондон.
В пролога на своя сборник с куртоазни новели Мари заявява, че поднася творбата си като дар на доблестния крал, без да го назове. Коментаторите са единодушни: става дума за Хенри II Плантагенет. Последен аргумент в подкрепа на тезата за връзката на Мари с Англия: писателката дава заглавието на един от своите разкази (Славеят) на френски, на бретонски и на английски, а на друг (Орловите нокти — на английски2 и на френски). Така можем да посочим три културни ареала, с които Мари е свързана: родена в Ил дьо Франс (най-вероятно в Париж) живяла в Нормандия, писала в Лондон.
Перейти на страницу:
и трябвало да се приготви
за младоженците леглото, [400]
с това се Ясена заела.
Мантото си тя бързо снела
и със пословично старание
веднага дала указание
на шамбелана и слугата [405]
да пригласят така кревата,
че на жениха да хареса.
Но забелязала, че те са
застлали ложето им брачно
с покривка вехта и невзрачна. [410]
Тогава от сандък старинен
тя взела своя плат копринен
и с него ложето покрила.
По този начин уважила
стопанина на този дом. [415]
И как да не го стори, щом
дори епископът там бил
и лично ги благословил61.
Когато майката накрая
в така приготвената стая [420]
довела щерка си да ляга,
тя забелязала веднага
чудесния копринен плат.
Тъй хубав не й бил познат,
освен платчето, със което [425]
било загърнато телцето
на другата й дъщеричка:
нали бе искала едничко
дете в дома й да остане.
Повикала тя шамбелана, [430]
от изумление обзета,
и го попитала: — Кажете
отде е този плат чудесен?
— Госпожицата го донесе
тук в стаята, мадам, защото [435]
тя много искаше леглото
да бъде хубаво застлано;
допускам, че от много рано
госпожицата си го има.
Почуда невъобразима [440]
обзела майката тозчас
и към девойката тогаз
обърнала се: — Драга моя,
кажете от кого е тоя
копринен плат. Държа сега [445]
да зная точно откога
във този дом се той намира.
— Игуменката в манастира
е моя леля. Тя, когато
бях още малка, пръстен златен [450]
ми даде и тоз плат прекрасен,
във които аз под клонест ясен
съм изоставена била.
— А бих ли още днес могла
да видя златния ви пръстен? [455]
— 0, да. — И Ясена чевръсто
донесла го и й го дала.
Щом майката го разпознала,
тя никак не се усъмнила,
че таз девойка толкоз мила [460]
е дъщеря й62, и в несвяст
изпаднала. Ала след час,
когато вече се свестила,
тя пред съпруга си решила
простъпката си да признае [465]
и за греха да се покае.
Извикали го и щом влязъл
във стаята, той забелязал,
че със жена му нещо става.
И във краката му тогава [470]
тя хвърлила се извинение
за да му иска. В неведение,
естествено, мъжът й бил
и на жена си заявил:
— Аз всичко бих простил, Мадам, [475]
ала кажете ми да знам
какво ви толкова гнети!
Щом чула, че ще й прости,
тя рекла му: — Съпруже, ето
какво тежи ми на сърцето: [480]
преди години проявих
злонравие — наклеветих
съседката, като твърдях,
че тя с друг мъж е влязла в грях,
щом е близначета родила. [485]
Но ориста бе отредила
и аз близначки да сдобия!
Затуй реших да оповия
едната в онзи плат чудесен
(който от вас ми бе донесен), [490]
на мъничката й ръка
поставих златната халка,
която бе ми дар от вас,
и в манастир я дадох аз.
Сега халката и платът [495]
пред моите очи лежат.
А тази мила и почтена
госпожица, тя несъмнено
е щерка ни. Добрият рицар
е влюбен в тази хубавица, [500]
но тъй се стекоха нещата,
че той се жени за сестрата.
— Ах, мила, колко съм щастлив!
И Бог към нас е милостив,
та ни помогна да открием [505]
тук щерка си. Не бива ние
към нея втори грях да сторим!
И той отишъл да говори
с епископа и своя зет.
Епископът му дал съвет [510]
да обяви, че тържеството
се прекратявало, защото
се анулира този брак.
Но рицарят Горон все пак
щял брак сключи със сестрата. [515]
Така и станало. Бащата
на Ясена благословил
съпрузите и обявил,
че от наследството си може
той като зестра да предложи [520]
на тях едната половина.
И сватбеният пир преминал
в разкош небивал… В този век
и най-богатият човек
такъв не би си позволил. [525]
А най-щастлив от всички бил
Горон. И Ясена била
тъй радостна, че би могла
да й завиди дъщерята
на краля. И Леска, сестрата, [530]
омъжила се на свой ред
и имала голям късмет.
Перейти на страницу: