Бягай и не бързай да се връщаш
- Автор: Варгас Фред
- Серия: Комисар Адамсберг #4
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-342-9
- Переводчик: Росица Ташева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Бягай и не бързай да се връщаш». Краткое содержание книги:
— Да.
— Точно след църквата „Сен Рош“.
— Да.
— На всичко ли ще казвате „да“?
Декамбре сви рамене с натежали клепачи. Жос поклати глава.
— Фиркан сте, Декамбре. Стига ви толкова.
— Фиркан съм, но познавам Трегие. Едното не пречи на другото.
Декамбре допи чашата си и направи знак на Жос да я напълни отново.
— Будалкате ме — каза Жос, докато наливаше. — Будалкате ме, за да ме умилостивите. Ако ме мислите за толкова тъп, че да омекна само защото някой си е бил в Бретан, жестоко се прекарвате. Аз не съм патриот, аз съм моряк. Познавам бретонци, дето са не по-малки кретени от всички останали.
— Аз също.
— Мен ли имате предвид?
Декамбре слабо поклати глава и замълча.
— Но наистина ли познавате Трегие? — попита Жос с пиянска настойчивост.
Декамбре кимна и гаврътна виното си.
— Аз пък не го познавам особено — каза Жос и внезапно се натъжи. — Тъмничарят на пансиона, отец Кермарек, се изхитряше да ме наказва всяка неделя. Града го знам само от прозореца и от разказите на момчетата. Неблагодарно нещо е паметта. Спомням си името на онзи мръсник, но не и името на даскала по история, който единствен ме защитаваше.
— Дюкуедик.
Жос бавно вдигна глава.
— Моля?
— Дюкуедик — повтори Декамбре. — Името на даскала ви по история.
Жос присви очи и се наведе над масата.
— Дюкуедик — потвърди той. — Ян Дюкуедик. Хей, Декамбре, вие да не ме шпионирате? Какво искате от мен? Да не сте ченге? Това е, нали, Декамбре, ченге сте, а? Писмата са само уловка, стаята е само уловка! За да ви падна в капана!
— Страх ли ви е от ченгетата, Льогерн?
— Какво ви засяга?
— А, ваша си работа. Но не съм ченге.
— Хайде де. Откъде го познавате тогава, моя Дюкуедик?
— Това беше баща ми.
Жос замръзна, опрял лакти на масата, вирнал брадичка, пиян и нерешителен.
— Будалкате ме — промърмори той след минута мълчание.
Декамбре отметна левия пеш на сакото си и с нестабилна ръка все пак успя да улучи вътрешния си джоб. Извади портфейла си и измъкна от него лична карта, която подаде на бретонеца. Жос дълго я разглежда, прокарвайки пръст по името, снимката, мястото на раждане. Ерве Дюкуедик, роден в Трегие, на седемдесет лазарника.
Когато вдигна глава, Декамбре бе сложил пръст на устните си. Мълчание. Жос няколко пъти кимна. Измама. Това можеше да го разбере, дори надрънкан. Но в бара се вдигаше такава гюрултия, че можеха да си говорят тихо без опасност да ги чуят.
— В такъв случай… „Декамбре“? — прошепна той.
— Измислено име.
Е, биваше си го. Биваше си го аристократът. Трябваше да му го признае. Жос замълча, за да размисли.
— Ами тогава — подзе той, — аристократ ли сте или не?
— Аристократ ли? — рече Декамбре, като прибра картата си. — А бе, Льогерн, ако бях аристократ, щях ли да си вадя очите да плета дантели?
— Може би обеднял аристократ?
— Дори такъв не съм. Просто обеднял. Просто бретонец.
Жос се облегна на стола си, вече съвсем объркан, както когато някоя прищявка или мечта ни напусне без предупреждение.
— Внимавайте, Льогерн — каза Декамбре. — Нито дума на никого.
— А Лизбет?
— Дори Лизбет не знае. Никой не трябва да знае.
— Тогава защо ми го казахте?
— Танто за танто — обясни Декамбре, изпразвайки чашата си. — Почтеност за почтеност. Ако сте размислили за стаята, кажете си направо. Ще разбера.
Жос изправи гръб.
— Ще я вземете ли? — попита Декамбре. — Защото имам и други кандидати.
— Ще я взема — бързо каза Жос.
— Тогава до утре — каза Декамбре и стана от масата. — И благодаря за писмата.
Жос го хвана за ръкава.
— Декамбре, какво им е на тези писма?
— Има нещо подмолно в тях, нещо гнило. И опасно, сигурен съм. Щом се появи светлинка, ще ви кажа.
— Фарът, а? — каза Жос замислено. — Когато видите фара.
— Именно.
VIII
Голяма част от четворките бяха изтрити от вратите на апартаментите в трите блока, особено от тези в 18 район, върху които бяха нанесени преди десет и осем дни, според свидетелствата на някои от наемателите. Само че цифрите бяха изрисувани с доброкачествена акрилна боя и върху крилата на вратите бяха останали добре различими черни следи. Затова пък в сградата на Мариз имаше много непокътнати образци, които фотографът снима по молба на Адамсберг. Бяха рисувани на ръка една по една, а не по шаблон. Но всички имаха едни и същи особености — височина седемдесет сантиметра, дебелина на линиите три сантиметра, обърнати надясно, разширени в основата и пресечени с две черти по хоризонтала.