И заживели щастливо [bg, calibre 2.8.0]

Свих рамене.

– Мила е. Но никога не съм изпитвал чувства към нея.

– Хубаво. Би било изключително глупаво от твоя страна.

Направих се, че не съм чул обидата му.

– Пък и очаквам с нетърпение да срещна подходящите кандидатки.

Той се нахвърли на темата, като отново ме поведе напред.

– Крайно време е да направиш някои значими избори в живота си, Максън. Качествени. Несъмнено смяташ методите ми за твърде строги, но държа да проумееш колко отговорна е позицията ти.

Сдържах въздишката, която се надигаше в гърдите ми. Опитвал съм да вземам решения. Но ти ми нямаш доверие.

– Не се безпокой, татко. Приемам избора на съпруга крайно сериозно – отвърнах аз с надеждата, че тонът ми е достатъчно убедителен.

– Въпросът не опира само до това да намериш жена, с която да се разбирате. Да вземем двама ви с Дафни за пример. Големи сте другарчета, но тя би била пълна загуба на време. – Той отпи още глътка шампанско, помахвайки на някого зад гърба ми.

Отново изкривих лицето си в подходящо изражение. Разговорът тръгваше в неприятна посока, затова бръкнах в джобовете си и обходих с пръсти тясното пространство.

– Май е най-добре да обърна внимание на гостите ни.

Той махна небрежно с ръка, съсредоточавайки се върху питието си, и аз побързах да се отдалеча. Колкото и да го въртях в главата си, не разбирах значението на коментара му. Нямаше причина да говори така грубо за Дафни, при положение че дори не участваше в играта.

Балната зала кипеше от вълнение. Хората ме уверяваха, че цяла Илеа очаквала този момент с нетърпение: тържественото приветстване на новата принцеса, тръпката от предстоящото ми възкачване на трона. За пръв път усещах цялата енергия и се опасявах, че ще ме смачка.

Стиснах ръцете на безброй хора и приех с благодарност цял куп ненужни подаръци. Тихомълком разпитах един от фотографите за обектива му, после продължих да целувам бузите на роднини, приятели и голям брой съвършено непознати хора.

Накрая успях да се усамотя за момент. Плъзнах поглед из тълпата, сигурен, че присъствието ми беше необходимо на едно или друго място. Очите ми попаднаха на Дафни и тя тръгна към мен. Имах огромното желание да проведа поне един човешки разговор, но явно това щеше да почака.

– Забавляваш ли се? – попита мама, изниквайки на пътя ми.

– Изглеждам ли ти така, сякаш се забавлявам?

Тя прокара ръце по и бездруго съвършеното ми сако.

– Да.

Усмихнах се.

– Това е идеята.

Тя килна глава настрани и по лицето ù се появи ласкава усмивка.

– Ела с мен за момент.

Предложих ù лакътя си и тя с радост наниза ръка на него, после излязохме в коридора, съпроводени от щракане на фотоапарати.

– Може ли следващата година да организираме по-скромно тържество? – попитах аз.

– Едва ли. Дотогава почти със сигурност ще си женен. Съпругата ти вероятно ще иска да отбележите подобаващо първата ви година заедно.