![И заживели щастливо [bg, calibre 2.8.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/5/i-zazhiveli-shchastlivo-bg-calibre-2-8-0-download.jpg)
И заживели щастливо [bg, calibre 2.8.0]
- Автор: Касс Кира
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542716631
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Другие
Электронная книга - «И заживели щастливо [bg, calibre 2.8.0]». Краткое содержание книги:
Дълго време изгарях от желание да напиша точно този разказ. Обожавам Амбърли. Тъй като и аз съм майка, направо ù се възхищавам. Тя е очарователна, интелигентна, великодушна и красива. Макар животът да ù е поднесъл доста тъга, тя се стреми да бъде положително настроена. Тогава как вълшебна жена като нея е съумяла да се влюби в човек като Кларксън Шрийв?
Беше ми, меко казано, интересно да видя не само Амбърли, но и Кларксън като тийнейджъри. Запознавайки се с всичкото насилие и болката, с която той се е сблъскал през живота си, успях да илюстрирам това как времето и страхът могат да трансформират човек в нещо зло. Освен това беше удивително да наблюдавам как Амбърли се мъчи да открие доброто както в него, така и в майка му, независимо от осъдителното им поведение. Тя наистина вярва, че никой не е зъл по желание, както и че във всяка душа се крие по нещо добро и не спира да го издирва. Това ще обясни много от събитията, случили се по време на участието ù в Избора и ще ни помогне да разберем защо тя приема избора на сина си с такава готовност, въпреки че съпругът ù (както и цялата страна) вече са отписали Америка.
Едно от опасенията ми относно този разказ е фактът, че той може би представя Амбърли в неособено положителна светлина. Тревожа се, че примирението ù с думите и делата на Кларксън придава на образа ù известна доза наивност. Като че ли това е единственият ми шанс да изтъкна следното – целта на този разказ не е да служи като извинение за насилническите взаимоотношения между хората. Единствената ми надежда е да прозвучи откровено. Всички знаем, че Кларксън има своите недостатъци. Същото важи и за Амбърли. Затова ви предлагам да надникнете в живота на две несъвършени човешки същества.
– Кийра
Последва дълга пауза, преди Кларксън да отговори.
– Неприятно ми е да го кажа, но няколко от момичетата се оплакаха, че сте си позволили някои волности, докато сте ги преглеждали днес – заяви студено той.
Докторът присви очи.
– Какво...?
– А и една от тях ми сподели, че сте прошепнали нещо крайно неприлично в ухото ù, но коя точно беше? Е, май няма значение.
– Никога не бих...
– Въпросът е друг. Аз съм принцът. Думата ми не подлежи на обсъждане. И ако дори загатна, че сте докосвали момичетата по непрофесионален начин, като нищо ще се озовете пред стрелковия отряд.
Сърцето ми препускаше. Исках да го спра, да му кажа, че не е нужно да заплашва когото и да било. Несъмнено имаше и други начини да се справим с проблема. Но знаех, че сега не е моментът да се обаждам.
Доктор Мишън преглътна сухо, а Кларксън продължи:
– Ако цените живота си, ви съветвам да не се месите в моя. Ясно ли е?
– Да, Ваше Височество – отвърна доктор Мишън и дори вметна един бърз поклон.
– Отлично. Е, в какво състояние е лейди Амбърли? Може ли да отиде в стаята си, за да отпочине по-пълноценно?
– Веднага ще изпратя някоя сестра да я прегледа.
Кларксън махна с ръка и докторът си тръгна.
– Представяш ли си каква наглост? Май ще трябва да се отърва от него.
Опрях длан в гърдите на Кларксън.
– Не. Не, моля те, не го наранявай.
Той се усмихна.
– Имах предвид да го уволня от двореца и да му намеря работа другаде. Много от управниците предпочитат да имат личен доктор. Такава позиция би му паснала отлично.
Въздъхнах от облекчение. Интересуваше ме единствено да няма жертви.
– Амбърли – прошепна той. – Знаеше ли, че не можеш да имаш деца, преди той да ти го съобщи?
Поклатих глава.
– Боях се да не е така. Случва се на много момичета от моя окръг. Но едната ми сестра и брат ми имат деца. Надявах се и аз да имам това щастие.
Гласът ми пресекна и той опита да ме успокои.
– Сега не мисли за това. Ще дойда да те видя по-късно. Трябва да поговорим.
Той ме целуна по челото, и то в медицинското крило, пред очите на всички. Всичките ми тревоги се стопиха, макар и за момент.
Единайсета глава
– Имам една тайна за теб.
Събудих се от шепота на Кларксън в ухото ми. Дори не се стреснах, сякаш тялото ми го беше усетило предварително. Гласът му ме разбуди нежно, никога досега не се бях събуждала с такова блаженство.
– Така ли? – Разтрих очи и видях дяволитата му усмивка.
Той кимна.
– Да ти я кажа ли? – Изкисках се в отговор и той отново приведе глава към ухото ми. – Ти ще си следващата кралица на Илеа.
Отдръпнах се, за да го погледна в очите, търсейки познатата шеговита искра в погледа му. Но всъщност никога не го бях виждала по-спокоен.
– Искаш ли да ти кажа откъде знам? – Личеше си колко е доволен, че е успял да ме изненада така.
– Да, ако обичаш – пророних аз, все още в пълно недоумение.
– Дано ми простиш за малките изпитания, на които те подложих, но от доста време знам какво търся. – Той се пообърна към мен и аз седнах в леглото, за да съм с лице към него. – Косата ти ми харесваше.
Докоснах я инстинктивно.
– Какво имаш предвид?
– Нямаше ù нищо, като беше дълга. Помолих няколко момичета да подстрижат техните, но ти беше единствената, която ми даде повече от сантиметър-два.
Взирах се изумено в него. Какво значеше всичко това?
– А когато дойдох да те взема за първата ни среща... помниш ли? – Разбира се, че помнех. – Нарочно закъснях, за да съм сигурен, че си се приготвила за лягане. Ти попита дали да се преоблечеш, а когато казах, че няма нужда, не спори с мен. Тръгна такава, каквато си. Другите ме изгониха в коридора, за да се преоблекат. Вярно, бързи бяха, но все пак...
Замислих се върху двете му наблюдения, но бързо си признах:
– Все още не разбирам.
Той се пресегна да вземе ръката ми.
– Виждала си родителите ми. Карат се за глупости. Вглъбени са до смърт в публичния си имидж. И макар той да е важен за страната, лошото е, че това им поведение пречи и на малкото спокойствие, което можеха да имат, да не говорим за щастието им. Ако те помоля нещо, правиш го за мен. Не си суетна. Достатъчно сигурна си в себе си, за да ме поставиш преди външния си вид, преди всичко. Знам го от начина, по който приемаш всяка моя молба. Но не е само това...
Той си пое дълбока глътка въздух и впери поглед в ръцете ни, сякаш обмисляше дали да продължи.
– Запази тайните ми, а те уверявам, че ако се омъжиш за мен, ще има още много за пазене. Не ме съдиш и не се плашиш лесно. Умееш да ме успокояваш. – Погледът му се изкачи до очите ми. – Имам отчайваща нужда от спокойствие. И мисля, че ти си единственият ми шанс да го получа.