Панаир на суетата (роман без герой)

Родън не стопли малкия си син по този начин. Той и Бригс увиха детето в шалове и рано през тъмното утро той бе качен почтително на покрива на дилижанса, под лампите на кръчмата «Белият кон». Той наблюдаваше пукването на зората с не малко удоволствие, като за пръв път пътуваше за мястото, което баща му все още наричаше свой дом. Това пътуване донесе безкрайно удоволствие на момчето. То проявяваше голямо любопитство към всички случки по пътя. Баща му отговаряше на въпросите, свързани с тях, като му обясняваше кой живее в голямата бяла къща и на кого принадлежи паркът. А майка му, вътре в превозното средство, с прислужницата си, с кожите си, с шаловете си и с шишетата одеколон, вдигна толкова шум около себе си, та човек би помислил, че никога по-рано не се е качвала в пощенска кола — а още по-малко, че са я изпъждали от същата тази, за да направи място на един пътник с билет преди около десетина години.

Отново беше тъмно, когато събудиха малкия Родън, за да се качи в екипажа на чичо си в Мъдбъри. Той седна вътре и загледа с любопитство широко разтворените железни порти и бързо пробягващите бели стволове на липите, докато най-после спряха пред светналите прозорци на имението, които ги посрещнаха с коледни приветствия. Главната врата беше широко отворена — голям огън гореше във високата стара камина, — а върху черните и бели плочи на пода беше постлан килим. «Това е старият персийски килим, който постилаха в дамската галерия» — помисли си Ребека и след минута вече целуваше лейди Джейн.

Тя и сър Пит се поздравиха по същия начин с голяма тържественост. Но Родън се поотдръпна от снаха си, тъй като току-що беше пушил. Двете деца се приближиха до братовчеда си и докато Матилда подаде ръка и го целуна, Пит Бинки Саутдаун, синът и наследникът на семейството, стоеше малко отстрани и го наблюдаваше така, както малко куче наблюдава голямо куче.

После любезната домакиня поведе гостите към уютните стаи, в които гореше весел огън. Тогава младите госпожици дойдоха и почукаха на вратата на мисис Родън под предлог, че искали да й бъдат полезни, а всъщност за да имат удоволствието да разгледат съдържанието на нейните куфари и кутии за шапки. Тоалетите й, макар и черни, бяха по последна лондонска мода. И те й разправиха колко много се е променило имението, и то за по-добро; как старата лейди Саутдаун вече я няма; и как Пит заема подобаващо място в графството, както изобщо е редно за един Кроли. След като големият звънец призова семейството на вечеря, всички се събраха в столовата, където сложиха Родън младши до леля му, добродушната домакиня на къщата. Сър Пит обръщаше особено голямо внимание на снаха си, седнала от дясната му страна.