Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

Силно развълнувана, госпожа Дю Бари не можа да се въздържи и стана от мястото си. Би искала да изръкопляска, ако не бе естественият й страх, че на излизане можеха да я замерят с камъни или пък че още на другия ден щяха да съчинят за нея стотина куплета, кой от кой по-подигравателни.

Като стигна до вратата, пазителят на печата забеляза в далечината тълпата и се ужаси от заплашителните крясъци, които въпреки голямото разстояние достигаха до ушите му. Тогава той каза на стрелците:

— Застанете около мен.

Господин Дьо Ришельо направи дълбок поклон пред господин Д’Егийон и му каза:

— Ето ниско сведени чела, херцог. Но някой ден те ще се надигнат. Пазете се, племеннико!

В това време мина госпожа Дю Бари с брат й, маршалшата Дьо Мирпоа и няколко жени. Тя чу думите на маршала и понеже в сърцето й имаше повече желание да му възрази, отколкото омраза, каза:

— О, няма причина за страх, маршале! Нима не чухте думите на Негово величество? Струва ми се кралят заяви, че няма да промени решението си никога.

Явяването на краля в Съда даде веднага благоприятен резултат в полза на двореца, но често подобен удар предизвиква само временно зашеметяване, а трябва да кажем, че след като човек се съвземе, той реагира още по-остро.

Поне така си помислиха групичка скромно облечени хора, които наблюдаваха как кралят се отдалечава заедно с пищното си шествие. Те бяха застанали на ъгъла на улица „Ла Барийони“ и Ке-о-Фльор. Бяха трима… На това място ги беше събрала случайността и както изглежда, оттам те бяха следили променящите се впечатления на тълпата. Те не се познаваха, но със случайно разменени помежду си думи направиха оценка на събитието още преди да е завършило.