Сага за Австралия
- Автор: Маккалоу Колин
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сага за Австралия». Краткое содержание книги:
Британската корона е решена да осъществи най-големия си човешки експеримент — да превърне в място за заточение един далечен и непознат дотогава континент — Австралия. Новата колония се заселва с каторжници, размирници, политикани и несретници. Отделени с един океан разстояние от родината, там те биха могли да преживяват, без да представляват опасност за империята.
Пътят на Морган…
Загубил жена и деца, Ричард Морган попада по донос в лапите на английското правосъдие и е осъден на седем години каторга. Любов и омраза, доблест и чест, борба за оцеляване — такъв е пътят на Морган в „Сага за Австралия“.
Бурята излезе в осем сутринта и взе да утихва съм четири следобед. Покривите на колибите в средата, където живееха и Ричард и Джоуи, си бяха непокътнати, същото важеше и за по-големите къщи, покрити не с ленени стебла, а с тънки дъсчени летвички.
Ала едва на следващия ден — невинно ясен, с лек ветрец, — шейсет и четиримата обитатели на остров Норфолк видяха опустошението, останало след урагана. На мястото на мочурището тътнеше река, плискаща се о подножието на хълма, където съвсем доскоро беше имало нивички, навред по земята бяха нападали борови клони, шишарки, пясък, късчета корал, листа, стените на постройките откъм подветрената стена бяха целите в съчки и отломки, забили се толкова надълбоко в дървото, че се искаха доста усилия, за да се изтеглят. Накъдето и да погледнеше човек, се виждаха повалени борове с могъщи дълги коренища — Божичко, колко силен ли е бил вятърът, че да ги изтръгне от земята! Там, откъдето бяха изкоренени, зееха дълбоки трапове, гората, където жителите на селището още не бяха ходили да секат дървен материал, бе дала не по-малко жертви. Бяха изпопадали хиляди дървета, дванайсетте декара от другата страна на мочурището, които наскоро бяха разчистили за ниви, също бяха покрити от край до край с борове. И петдесетина мъже да бяха секли в продължение на цял месец, пак нямаше да набавят толкова много дървен материал.
— Каква приумица на природата! — отбеляза ведро лейтенант Кинг, след като събра семейството си, включително змиите, които гледаха разкаяно. — Доста съм обикалял острова, но никъде не съм виждал следи от подобен ураган. Такива хали не са вилнели най-малко от няколко века, колкото е нужно, та боровете да станат шейсет метра. Такова чудо просто не се е случвало. — Изражението му се промени и той заприлича на последовател на Уезли, обхванат от праведен гняв. — А защо се случи точно тази година? Който е съгрешил, нека се взре в душата си. Това е Божие дело, така да знаете. Божие дело! А щом е Божие дело, запитайте се защо Той е стоварил стихиите върху първите люде, населявали някога най-безценната от всичките Му перли? Молете се да ви прости греховете и занапред внимавайте да не съгрешавате! Следващия път току-виж Господ решил да отвори земята, та да ви погълне всичките.
Вдъхновени думи, от които всички се стряскаха седмици наред, после обаче, както често става при човеците, поуката беше забравена.
Лейтенант Кинг си имаше причини да се запита дали и той със своята сприхавост не е отприщил Божия гняв — едно дърво уби личната му свиня заедно с прасенцата сукалчета.
Това, че целият остров е опустошен, личеше от дънерите и клонаците, заприщили потока в Артъровия дол и довлечени от пороя чак от билото на хълмовете. Пролетното чистене отне на мъжете доста дни, а на жените, които всъщност понесоха основното бреме — много седмици, трябваше да мине цял месец, докато лагуната, червена от размитата пръст, стане отново аквамаринена.
После обаче, на втори март, пристигна „Бдителност“ и Ричард заедно със секачите отново грабнаха трионите. Селището в Нов Южен Уелс все така изпитваше глад за летви, дъски и греди, да не говорим пък за рейките. Добре поне, че не се налагаше да секат боровете — дървеният материал вече се търкаляше по земята, макар че в голямата си част беше стар и прогнил.
Наред с другите с „Бдителност“ пристигна един опитен секач — Уилям Холмс. Толкова ли беше задължително всички да се казват Уилям? Та той каза, че след дърветата в Порт Джаксън боровете на остров Норфолк му се стрували детска залъгалка.
Ричард знаеше, че командващият би дал мило и драго да заработи трета яма, където да бичат трупите, и заръча на Холмс да намери сред свежото попълнение каторжници, пристигнали с „Бдителност“, още трима души, с които да поеме триона на плажа. Холмс беше свестен човек, беше дошъл заедно с жена си Ребека и двамата бързо се включиха в живота на малката общност. Така Бил Блакол и Уил Маринър отидоха да работят на ямата за бичене в Артъровия дол. „Аз пък — рече си с желязна решителност Ричард — ще взема редник Уигфол, Сам Хъси и Хари Хъмфрис и ще отида да бича на третата яма нагоре в долчинката. Там ще ми бъде много по-спокойно, ще помоля лейтенант Кинг да си вдигна някъде наблизо хубава къща. Време е Джоуи Лонг да се грижи сам за себе си. Единственото, което ще взема, са книгите, леглото с пухения дюшек и възглавница, половината одеяла и личните си вещи. А също едно от кученцата на Макгрегър, след като господин Кинг разреши на Джоуи да задържи за себе си две от кутретата — мъжките, на Делфиния. Няма да е зле горе в долината да имам кутре, което да лови плъхове.“