Острието на Тишал

Като цяло, затворниците изглеждаха адски благодарни, че има някой, който да им казва какво да правят. Редките прояви на недоволство срещу управлението на Хари се появяваха предимно сред самите каинисти. Т’Пас не се умори да обяснява:

— Каинизмът не е религия, това е философия. Значението на личността ти е чисто символично; ние заимствахме твоята иконография — Принца на Хаоса, Врага Божи — от Църквата на Любимите деца като символ на съпротивата срещу всичко, което олицетворява Ма’елкот.

— Ако някой си беше направил труда да ме попита — ѝ отговори Хари, — щях да му кажа да остави иконографията ми на мира.

— Свободен си да изказваш неодобрението си — рече тя. — Твоето одобрение означава за мен толкова, колкото сама реша. Свободна съм да се противопоставям на волята ти.

— Сигурно — кимна ѝ Хари с усмивка. — Уважавам правото ти на противопоставяне. А ти трябва да уважаваш правото ми да ти счупя краката заради това.

— Може би фундаменталният проблем е в уважението — любезно отвърна т’Пас.

Хари прекарваше по-голямата част от времето си в обучение на армията си.

Той бе подбрал най-силните, най-агресивни Змии, беше ги смесил свободно с огрило и първородни. В замяна на властта да използват сила в Ямата, те бяха натоварени с отговорността да поддържат ред. Освен това преминаха обучение в ръкопашен бой, ръководено от т’Пас. Това привличаше особено силно младите и впечатлителни затворници: възможността да научат някои тънкости от самия Каин.

Пазачите, разбира се, нямаше да позволят провеждането на това обучение, ако усетеха какво става долу, но тренировките се прикриваха внимателно като спортни танци и се провеждаха в кръг от затворници, които припяваха и пляскаха с ръце. Хари призна на Делиан, че е взел идеята от един земен боен стил, разработен от бразилските роби; те го бяха маскирали като танц, за да могат да тренират пред погледите на португалските си господари.

Храната се разпределяше под строг контрол. Сега, щом плетените кошници се спуснеха до дъното, всяка се поемаше от един затворник и пред него се подреждаше колона, за да може всеки да получи своя порцион. Създаде се нещо като икономика, като основните средства за размяна бяха храната и сексуалните услуги. Всички имаха правото да търгуват — неговите „войници“ просто се грижеха всяка размяна да се извършва по честен начин. Изнудването или използването на принуда се наказваха бързо — и безпогрешно. Нито един невинен не пострада от правосъдието на Каин в Ямата; съдебната му система бе единствената в двата свята, в която невинността означаваше абсолютна защита.

Единственият в Ямата, който определяше кое е истина и кое лъжа, беше прехвърлянето на Делиан.

Треската му беше зачестила прехвърлянията му. Сега бе достатъчно само да се вгледа по-продължително в някого, и прехвърлянето се осъществяваше; той виждаше не само фактите, свързани с всеки случай, но и характера на ищците. Споровете от всякакъв вид станаха по-редки, а самозваната полиция на Ямата — въпреки престъпните наклонности на повечето от членовете си — стана абсолютно неподкупна, след като един дребен опит за изнудване на един от войниците на Хари бе наказан с изключително брутална екзекуция.