Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
Дейв облече червената си риза и отиде да гледа как снимат. Сега пееше Мики Макфий. Тя беше изкарала поредица от хитове през петдесетте и се завръщаше. Дейв предположи, че е поне на тридесет, но изглеждаше секси в своя розов, плътно прилепнал по гърдите пуловер. Имаше изключителен глас. Изпълняваше соул баладата „Твърде много боли“ и звучеше като чернокожа. „Какво ли означава да си толкова уверен“, питаше се Дейв. Толкова бе притеснен, та му се струваше, че стомахът му гъмжи от червеи.
Операторите и техниците харесваха Мики — повечето бяха от по-старото поколение — и изръкопляскаха, когато тя свърши.
Тя слезе от сцената и видя Дейв:
— Здрасти, хлапе.
— Бяхте великолепна — отвърна той и се представи.
Тя го разпита за групата. Той й разправяше за Хамбург, когато ги прекъсна мъж в шотландски пуловер.
— Плъм Нели на сцената, моля — тихо произнесе той. — Съжалявам, че се намесвам, скъпа Мики.
Обърна се към Дейв.
— Аз съм Кели Джоунс, продуцент.
Той огледа Дейв от горе до долу.
— Изглеждаш страхотно. Вземай си китарата.
После се обърна към Мики.
— Можеш да го схрускаш после.
— Дайте на едно момиче шанса да се направи на трудно достъпна.
— На куково лято, патенцето ми.
Мики махна за сбогом и изчезна.
Дейв се зачуди дали са произнесли насериозно и една дума от словоизлиянията си.
Имаше малко време да мисли върху това. Групата се качи на сцената и им показаха местата им. Както обикновено, Лени вдигна яката на ризата си като Елвис. Дейв си каза да не бъде нервен — щеше само да имитира, тъй че дори не му се налагаше да свири песента както трябва! Тогава започнаха, Вали засвири встъплението и записът потръгна.
Дейв огледа редиците празни седалки и си представи как Мики Макфий издърпва розовия пуловер над главата си и показва черен сутиен. Ухили се щастливо на камерата и запя.
Песента траеше две минути, но сякаш свърши за пет секунди.
Очакваше да му кажат да я направи отново. Всички чакаха на сцената. Кели Джоунс си говореше сериозно с Ерик. След минута и двамата дойдоха при групата. Ерик обяви:
— Технически проблем, момчета.
Дейв се притесняваше, че нещо с изпълнението не е наред и че телевизионното им участие може да бъде свалено.
— Какъв технически проблем? — попита Лени.
— За теб става дума, Лени. Съжалявам — отвърна Ерик.
— За какво говорите?
Ерик изгледа Кели, който обясни:
— Това шоу е за хлапета с модни дрехи и прически а ла Бийтълс, които подрипват на последните хитове. Съжалявам, Лени, но ти не си хлапе и прическата ти е с пет години демоде.
— Е, много съжалявам — ядосано отвърна Лени.
— Искат групата да свири без теб, Лени — продължи Ерик.
— Не става — отсече Лени. — Това е моята група.
Дейв се ужаси. Той бе пожертвал всичко за това!
— Чуйте, ами ако Лени си зареше косата напред и свали яката на ризата? — попита той.
— Не става — повтори Лени.
— А и тогава би изглеждал твърде възрастен.
— Не ми пука — потрети Лени. — Всичките или никой от нас.
Той огледа групата.
— Нали така, момчета?
Никой не каза нищо.
— Така ли е? — повтори Лени.
Дейв се усещаше уплашен, но се застави да говори.
— Съжалявам, Лени, но не можем да пропуснем този шанс.
— Копелета — яростно изрече Лени. — Не биваше да ви позволявам да променяме името. Гардсмен си бяха чудесен малък рокендрол състав. Сега сме момчешка група с името Плъм да върви на майната си Нели.
— Така — нетърпеливо се обади Кели. — Връщате се на сцената без Лени и отново си изпълнявате песента.
— Уволнен съм от собствената си група? — поинтересува се Лени.
Дейв се почувства като предател.
— Това е само за днес — изрече той.
— Не, не е — възрази Лени. — Как мога да кажа на приятелите си, че групата ми върви по телевизията, но аз не съм с нея? Майната му. Всичко или нищо. Напусна ли сега, напускам завинаги.
Никой не каза нищо.
— Добре тогава — заключи Лени и излезе от студиото.
Всички изглеждаха засрамени.
— Това беше брутално — изкоментира Бъз.
— Това е шоубизнесът — отвърна му Ерик.