Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

Съдебните заседатели предварително знаеха какво им готвеше това заседание и защо ги бяха свикали — за да чуят каква беше твърдата воля на авторитетите. Те обаче познаваха кротостта, за да не кажем плахостта, на краля и затова се страхуваха не от самото заседание, а от неговите последици. Пазителят на печата взе думата.

Речта му премина в груби нападки, които предизвикаха усмивки у благородниците, а съдебните заседатели изпитаха известно неудобство.

Чрез пазителя на печата кралят нареждаше да се сложи край на всички конфликти в Бретан, които му били дошли до гуша, съдът да се помири с господин Д’Егийон, от когото той беше доволен. Освен това кралят изискваше да не се прекратява съдопроизводството. Така всичко щяло да си дойде на мястото като в щастливия Златен век, когато речите в Съда се леели като потоци, а папките се трупали като планини и господа адвокатите и прокурорите трябвало само да протегнат ръка към тях.

Всички тези примамливи обещания не успяха да помирят Съда нито с господин Дьо Мопу, нито с херцог Д’Егийон, но никой нямаше право да отговори на подобна реч.

Обхванати от силно огорчение, съдебните заседатели запазиха спокойствие и си придадоха безразличен вид с онова единодушие, което дава сила на обединените от една и съща идея хора. Поведението им подразни силно Негово величество и аристократите, насядали по трибуните.

Дофината беше дошла тук с намерение да се противопостави поне привидно на решението, което щеше да се вземе. Но постепенно тя реши да застане на страната на своята раса и каста и когато пазителят на печата отправяше язвителни нападки към Съда, младата горделива жена започна да се възмущава, че не са достатъчно остри. Струваше й се, че тя би намерила още по-силни думи, които да накарат присъстващите да подскочат като ужилени. Тя прецени, че пазителят на печата е твърде мек, а съдебните заседатели — много силни.

За миг всеобщото внимание се превърна в смайване. Главите на всички съдебни заседатели се обърнаха като по заповед към краля.

Принцовете, перовете и военните се развълнуваха, тъй като прецениха, че бе напълно възможно след толкова добре казани неща Негово величество, който беше добра душа, да изтърси нещо не на място. Присъстващите забелязаха как Ришельо, който в последно време се преструваше, че отбягва племенника си, му прави знаци с очи и му показва, че го разбира.

Но очите му, които започнаха да изразяват протест, срещнаха спокойния поглед на госпожа Дю Бари. Ришельо притежаваше изкусното умение да променя изражението си — на едните хвърляше иронични погледи, на другите — изпълнени с възхищение, а в средата седеше красивата графиня. Луи XV заговори:

— Вие добре чухте онова, което изрече пазителят на печата, за да ви осведоми за моите желания… Бъдете така добри да ги изпълните, тъй като аз няма да променя волята си никога!

Последните думи на Луи XV прозвучаха като гръмотевица. Всички в залата останаха стреснати. Тръпка на ужас премина по телата на съдебните заседатели. Тя тутакси се предаде на множеството подобно на електрическа искра.