Повелител на сенките [bg]

— Е, на теб, естествено, няма да ти се струва странно — каза Кит. — Нали именно ти й каза да дойде.

— И като стана дума за това — започна Джулиън. — Има ли някаква специална причина да не кажеш на никого от нас…

Вратата на лечебницата се отвори и това спести на Тай лекцията на брат му. Беше Магнус. На Ема не й хареса как изглежда — пребледнял, със сенки под очите и сковани движения, сякаш беше насинен. Устата му беше стисната в сериозна линия.

— Джулиън. Би ли дошъл с мен?

— Защо? — попита Ема.

— Опитвам се да говоря с Анабел — отвърна Магнус. — Мислех си, че би предпочела да се довери на някой, който да не е ловец на сенки, но тя е упорита. Остава си любезна, но настоява, че ще разговаря единствено с Джулиън.

— Не те ли помни? — попита Джулиън, докато се надигаше.

— Помни ме. Но като приятел на Малкълм. А тези дни не е най-голямата му почитателка.

Неблагодарност, спомни си Ема да казва Кийрън. Сега обаче той мълчеше, зает да закопчава скъсаната си риза, навел посинените си очи надолу.

— Защо не иска да говори с Тай? — попита Ливи. — Той й изпрати съобщението.

Магнус сви рамене, сякаш за да каже: „Нямам представа".

— Е, добре, няма да се бавя — заяви Джулиън. — Заминаваме за Идрис възможно най-скоро, така че всички да си съберат нещата, от които смятат, че ще се нуждаят.

— Съветът ще заседава днес следобед — добави Магнус. — Ще имам достатъчно сили, за да отворя Портал, след няколко часа. Тази нощ ще спим в Аликанте.

В гласа му се долавяше облекчение. Двамата с Джулиън се отправиха навън. Ема бе възнамерявала да не се намесва, но не можа да се сдържи — втурна се след тях преди вратата да се затвори.

— Джулс.

Той вече бе поел по коридора заедно с Магнус; при звука на гласа й и двамата се обърнаха.

Не би могла да го направи в лечебницата, но тук бе само Магнус, а той вече знаеше. Тя се приближи до Джулиън и обви ръце около него.

— Бъди предпазлив. Тя ни заложи капан в онази църква. Възможно е това също да е капан.

— Аз ще бъда отвън, до вратата — каза Магнус приглушено. — Готов да се намеся. Ала, Джулиън, при никакви обстоятелства не се опитвай да й отнемеш Черната книга, дори ако не е в ръцете й. Книгата е привързана към нея с много силна магия.

Джулиън кимна и Магнус тръгна надолу по коридора, оставяйки ги насаме. В продължение на няколко дълги мига те просто се прегръщаха, оставяйки напрежението на деня да се отцеди от тях: страхът им за другия в битката, страхът за децата, тревогата им за онова, което щеше да се случи в Аликанте. Джулиън беше топъл и солиден в ръцете й, пръстите му прокарваха успокояваща линия по гърба й. Миришеше на карамфил, както винаги, както и на антисептик и превръзки. Ема усети брадичката му в косата си, докато пръстите му пишеха по гърба на тениската й.

Н-Е С-Е Т-Р-Е-В-О-Ж-И.

— Естествено, че се тревожа — каза тя на глас. — Видя какво направи Анабел с Етарлам. Мислиш ли, че просто ще успееш да я убедиш да ти даде книгата?