Повелител на сенките [bg]

— В библиотеката ни има нежив. — Ливи седеше на едно от дългите легла в лечебницата. Всички се бяха събрали там… всички, освен Магнус, който се бе затворил в библиотеката с Анабел. До един бяха в различни фази на почистване и превързване на рани и слагане на руни. Върху плота имаше постепенно увеличаваща се купчинка окървавени дрехи.

Тай седеше до Ливи, опрял гръб в таблата на леглото. Както винаги след битка, забеляза Ема, той се беше отдръпнал мъничко в себе си, сякаш се нуждаеше от време, за да се възстанови от шума и шока. Въртеше нещо между пръстите си с обичайните си ритмични движения, макар че Ема не можеше да види какво бе то.

— Не е нашата библиотека — изтъкна той. — А на Евелин.

— Въпреки това е странно. — Нито Ливи, нито Тай бяха пострадали в битката, но Кит беше, и тя тъкмо довършваше едно иратце върху гърба му. — Готово — заяви и го потупа по рамото, докато той издърпваше тениската си надолу, потръпвайки.

— Тя не е нежива, не точно — каза Джулиън. Ема му беше сложила иратце, но част от нея се боеше да му дава руни и беше спряла дотам, превързвайки го вместо това. Имаше дълга рана от порязване, проточила се над лакътя, и дори след като си облече тениската, превръзките се очертаваха под плата. — Тя не е зомби или призрак.

Една чаша падна с трясък от нощното шкафче.

— На Джесамин това не й хареса — обясни Кит.

Кристина се засмя. Тя също не беше пострадала, но подръпваше медальона около врата си, докато гледаше как Марк се грижи за нараняванията на Кийрън. Ловците бързо оздравяваха, знаеше Ема, но май и лесно им излизаха синини. Върху раменете и гърба на Кийрън имаше същинска синьо-черна карта, една от скулите му също потъмняваше. Стиснал кърпа, която Кристина беше намокрила, Марк внимателно бършеше кръвта му.

Елфическата стреличка проблясваше около врата му. Ема нямаше представа какво точно се случва между Марк, Кийрън и Кристина (Кристина като че ли нямаше никакво желание да й обясни), но знаеше, че Кийрън е научил истината за отношенията си с Марк. Въпреки това не си беше взел стреличката обратно, което все пак беше нещо.

Осъзна с известна изненада, че се надява нещата между тях да се оправят. Щеше й се да вярва, че не проявява нелоялност към Кристина. Само че вече не беше ядосана на Кийрън — той може и да беше допуснал грешка, но оттогава насам я беше изкупил многократно.