Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
— Предполагам, че всички сме научили този урок.
Поръчаха десерт. Дейзи попита:
— Какво ще стане със света, Чарли? Цяла Европа е фашистка. Германците завладяха по-голямата част от Русия. Америка е като орел със счупено крило. Понякога се радвам, че нямам деца. — Не подценявай Съединените щати. Ние сме ранени, но не и победени. Япония сега се перчи, ала ще дойде ден, когато японците горчиво ще съжаляват за Пърл Харбър.
— Надявам се да си прав.
— Освен това вече германците не получават всичко, което поискат. Не успяха да превземат Москва и сега отстъпват. Даваш ли си сметка, че битката за Москва беше първото истинско поражение за Хитлер? — Дали е поражение или просто временно отстъпление? — Каквото и да е, то е най-лошият му военен резултат. Болшевиките разбиха носовете на нацистите. Чарли беше открил за себе си вкуса на портвайна. В Лондон мъжете пиеха портвайн след оттеглянето на дамите от трапезата — досадна привичка, която Дейзи безуспешно се мъчеше да изкорени в своя дом. Двамата пиха по чаша. След мартинито и виното, портвайнът я накара да се почувства леко пияна и щастлива. Припомниха си юношеските години в Бъфало и се смяха на глупостите, които те и останалите младежи вършеха тогава. — Ти каза на всички ни, че отиваш в Лондон и ще танцуваш с краля. И го направи!
— Надявам се да завиждат.
— И още как! Дот Реншоу щеше да се пукне.
Дейзи се разсмя доволно.
— Радвам се, че отново се намерихме — рече Чарли. — Толкова те харесвам. Излязоха от ресторанта и взеха палтата си. Портиерът повика такси.
— Ще те изпратя — каза Чарли.
Докато минаваха по улица „Странд“, той прегърна Дейзи. Тя се канеше да го отблъсне, после си рече — какво пък толкова, и се сгуши в него. — Какъв глупак съм. Ще ми се да се бях оженил за теб, когато имах тази възможност. — От тебе би излязъл по-добър съпруг от Бой Фицхърбърт — отговори Дейзи. След това се досети, че така никога не би срещнала Лойд.
Забеляза, че не е разказала на Чарли нищо за него.
Когато таксито зави по нейната улица, Чарли я целуна. Приятно й беше да го прегръща и да го целува, обаче знаеше, че се чувства така заради изпития алкохол. Всъщност единственият мъж, когото искаше да целуне, беше Лойд. Въпреки това отблъсна Чарли, едва след като таксито спря. — Какво ще кажеш за едно питие за лека нощ? — попита Чарли. Дейзи за миг се изкуши да приеме. Отдавна не беше докосвала мъж. Обаче към Чарли не изпитваше истинско желание.
— Не. Съжалявам, Чарли, но обичам друг.
— Не е нужно да го правим — прошепна той. — Ако можем малко да… Дейзи отвори вратата и излезе от колата. Чувстваше се зле. Чарли рискуваше живота си за нея всеки ден, а тя му отказа дори това малко удоволствие.
— Лека нощ, Чарли, и късмет.
Преди да е размислила, затвори вратата на таксито и влезе у дома си. Качи се направо в своята стая. След няколко минути, когато вече лежеше сама в леглото, се натъжи. Беше предала двама мъже — Лойд с това, че целуна Чарли, и Чарли с това, че го отблъсна.
В неделя почти цял ден лежа с махмурлук.
В понеделник вечерта получи телефонно обаждане.
— Аз съм Ханк Бартлет — съобщи някакъв млад американец. — Приятел съм на Чарли Фаркарсън, от базата в Дъксфорд. Той ми разказа за Вас и намерих телефонния Ви номер в бележника му.
Сърцето на Дейзи спря.
— Защо се обаждате?
— Боя се, че имам лоши новини. Чарли загина днес. Свалиха го над Абвил.
— Не!
— Това беше първата му мисия с новия Спитфайър. — Разказваше ми за самолета — замаяно отвърна Дейзи.
— Рекох си, че бихте искали да знаете.
— Да. Благодаря — прошепна тя.
— Той смяташе, че няма друга като Вас.
— Наистина ли?
— Да бяхте го чули как разправя колко сте прекрасна.
— Съжалявам. Толкова съжалявам.
Не можеше да говори повече и затвори телефона.
II
Чък Дюър надзърна над рамото на лейтенант Боб Стронг, един от криптоанализаторите. Някои от тях създаваха около себе си пълен хаос, обаче Стронг беше от спретнатите. На бюрото му лежеше само лист хартия, на която той беше написал:
ЙО-ЛО-КУ-ТА-УА-НА
— Не разбирам — нервничеше Стронг. — Ако разшифроването е правилно, те са ударили йолокутауана. А това не означава нищо. Няма такава дума. Чък зяпаше шестте японски срички. Убеден беше, че те би трябвало да му говорят нещо, макар да знаеше езика съвсем повърхностно. Не можа да разбере и се върна към работата си. Атмосферата в Старата административна сграда беше мрачна. В продължение на седмици след въздушното нападение Чък и Еди гледаха подутите трупове, които изплаваха от потъналите кораби в мазните води на Пърл Харбър. През това време разузнавателните данни, които обработваха, съобщаваха за нови опустошителни атаки на японците. Само три дни след удара над Пърл Харбър, японските самолети нападнаха американската база в Лусон във Филипините и унищожиха целия запас от торпеда на Тихоокеанския флот. В същия ден в Южнокитайско море те потопиха два британски бойни кораба —