![Гравитационна дъга [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/1/gravitacionna-dga-bg-download.jpg)
Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
Скуалидоци и фон Гьол си допаднаха веднага. Този кинорежисьор, преквалифициран на търговец бе решил да финансира всички свои бъдещи филми от личните си безбожни печалби.
— Това е единственият начин да осъществявам контрол над окончателния монтаж, ¿verdad?797 Кажете ми, Скуалидоци, прекалено голям чистофайник ли сте за една такава работа? Или вашият анархистки проект ще може да се възползва от малко помощ?
— Ще зависи какво ще искате от нас.
— Филм, разбира се. Какво бихте искали да заснемете? Какво ще кажете за „Мартин Фиеро“?
Най-важното е клиентът да бъде доволен. Мартин Фиеро е не просто гаучото-герой на един велик аржентински епос. На подводницата той е смятан за анархистки светец. Поемата на Ернандес вече много години е активен участник в аржентинската политическа мисъл: всеки я интерпретира посвоему, цитира от нея тъй страстно както италианските политици от XIX век са цитирали „I Promessi Sposi“798. Тя води началото си от нестихващия от векове основополагащ аржентински антагонизъм: Буенос Айрес против провинциите или, както го разбира Фелипе, централното правителство против гаучовския анархизъм, чийто водещ теоретик бе станал той. Фелипе има шапка с кръгла широка периферия окичена с висящи топчета, добил е навика да се мотае по люковете в очакване на Грасиела:
— Добър вечер, гълъбице моя. Ще дадеш ли целувка на Гаучо Бакунин?
— Повече ми приличаш на Гаучо Маркс — процежда Грасиела и предоставя на Фелипе възможността да се върне, с помощта на взетия от Ел Нято и отдавна изпоцапан и полуразпаднат на отделни листа екземпляр от „Мартин Фиеро“, към съчиняваната от него за фон Гьол разработка и към миризмата на коне, чиито имена насмуканият до сълзи Ел Нято може да процитира до едно…
Сенчеста долина по залез-слънце. Необятна равнина. Нисък ракурс на камерата. Задават се хора, бавно, поединично или на малобройни групи, стъпват тежко с усилие през равнината към селището на брега на рекичка. Коне, добитък, огньове в сгъстяващата се тъмнина. Далеко на хоризонта се появява самотна фигура на конник и приближава, уверено навлиза в кадър, докато тръгват началните надписи. В даден момент виждаме прехвърлената на гърба му китара: payador, странстващ певец. Той слиза най-после от коня и присяда до хората край огъня. След като се навечеря и изпива чаша ром, взема китарата, започва да дрънка на трите долни струни, и запява:
И така, докато гаучото пее, историята му разгръща се — монтаж представящ неговото детство и юношество в ранчото. После идва армията, вземат го войник. Пращат го на границата, да убива индианци. Това е периодът от кампанията на генерал Рока за усвояването на пампата посредством унищожението на живеещите там хора801: превръщането на селищата в трудови лагери и поставянето на по-голямата част от страната под контрола на Буенос Айрес. Скоро Мартин Фиеро започва да се отвращава от положението, което противоречи на всичко смятано от него за правилно. Дезертира. Изпращат подире му хайка и той уговаря сержанта, който я води, да премине на негова страна. Заедно бягат през границата и заживяват с индианците.
Това е Част І. След седем години Ернандес пише Завръщането на Мартин Фиеро, в която гаучото изменя на идеята, предава я: асимилира се обратно в християнското общество, отказва се от своята свобода заради някакъв конституционален обществен договор от вида прокарван по онова време от Буенос Айрес. Много нравствен завършек, но напълно противоположен на началото.
— Какво трябва да правя? — като че ли иска да разбере фон Гьол. — И двете части ли или само Част І?
— Ами-и… — започва Скуалидоци.
— Знам какво искате вие. Но мога да получа по-благоприятен резултат от два филма, ако първият донесе добри приходи. Обаче дали ще стане така?
— Ще стане, разбира се.
— При подобна антисоциална тематика?
— Но филмите ще описват всичко, в което ние вярваме — протестира Скуалидоци.
797
Нали? (исп.). — Б.пр.
798
„Годениците“ (1842) от Алесандро Мандзони (1785–1873) — мелодраматичен роман, описващ историята на двама селяни, които се влюбват и борбата им срещу всички социално установени дадености — тирания, бедност, болести, предразсъдъци, — за да останат верни на християнските норми и да се оженят. — Б.пр.
799
Вигуела (исп.) — вид типична за Аржентина китара. — Б.пр.
800
Началната строфа на епическата поема „Мартин Фиеро“ от Хосе Ернандес (1834–1886). В оригинала на испански език:
Aquí me pongo a cantar al compás de la vigüela, que el hombre que lo desvela una pena estrordinaria, como la ave solitaria con el cantar se consuela.Б.пр.
801
Алехо Жулио Аржентино Рока Пас (1843–1914) е армейски генерал, двукратен президент на Аржентина 1880 — 1886 и 1898–1904 и най-висшестоящият представител на „Поколението на 1880“. Известен е като ръководителя на т.нар. „Завладяване на пустинята“ — поредица от безмилостни военни кампании от 1880 до 1886 г. против туземните народи в Патагония. — Б.пр.