Гравитационна дъга [bg]

Грасиела Имаго Порталес се излежава замислена край 20-милиметровите зенитни картечници. Като млада тя е била градската луда на Б.А.788, никого не е заплашвала, приятелка с най-различни хора, от Сиприяно Рейес789, който веднъж се застъпил за нея, до Acción Argentina790, за която работела преди да бъде забранена. Тя била голямата любимка на литераторите. Казват, че Борхес й е посветил стихотворение („El laberinto de tu incertidumbre/ Me trama con la disquietante luna791…“). Групата, отвлякла тази подводница, представлява съвкупност от разноликите аржентински мании. Ел Нято ходи насам-натам и дърдори на гаучовски жаргон от XIX век — цигарите са „pitos“, фасовете са „puchos“, не пие caña, а „la tacuara“ и когато е пиян, твърди, че е „mamao“792. Понякога се налага Фелипе да превежда казаното от него. Фелипе е трудночетим млад поет с тежък характер и многобройни неприятни ентусиазми, сред които всевъзможни идеалистични и романтични представи за гаучосите. Той непрекъснато се подмазва на Ел Нято. Изпълняващият длъжността корабен инженер Белаустеги е от Ентре Риос и е позитивист793 съгласно регионалната традиция. А също, като за пророк на науката, владее отлично ножа и това е една от причините, поради които Ел Нято досега все още не опитвал да се домогне до безбожния месопотамски болшевик. Което е изпитание за сплотеността им, и то не единственото. Понастоящем Лус е с Фелипе, макар да я смятат за момиче на Скуалидоци — когато той замина за Цюрих и там изчезна, в една благоуханна вечер край Матосинхос тя се хвана с поета, решително повлияна от неговата трогателна декламация на „Pavos Reales“794 от Лугонес. За този екипаж носталгията е като морска болест: само надеждата да не умрат поддържа живота в тях.

Все пак Скуалидоци се появи отново, в Бремерхафен. Току-що бе избягал от Британското Военно Разузнаване, което неизвестно по каква причина го бе преследвало през останките от Германия.

— Защо не отиде в Женева и не опита да стигнеш до нас?

— Не исках да насочвам вниманието им към Ибаргенгойчия. Изпратих друг човек.

— Кого? — поинтересува се Белаустеги.

— Така и не разбрах името му — Скуалидоци чеше рунтавата си глава. — Май постъпих глупаво.

— Имаше ли по-нататъшни контакти с него?

— Никакви.

— Значи те ще наблюдават нас — Белаустеги е мрачен. — Този човек е горещ картоф, който и да е той. Отлично преценяваш хората, няма що.

— А какво, според теб, трябваше да направя: първо да го заведа на психиатър? Да преценявам варианти? Да седя две-три седмици и да размишлявам какво и как?