Гравитационна дъга [bg]

— Прав е — Ел Нято вдига огромен юмрук. — Разсъжденията и анализите са за жените. Мъжът винаги трябва да върви напред и да гледа Живота право в очите.

— Отвращаваш ме — заявява Грасиела Имаго Порталес — Ти не си мъж, а потен кон.

— Благодаря — покланя се Ел Нято, с цялото достойнство на гаучо.

Никой не крещи. Разговорът в затвореното стоманено пространство онази вечер бе изпълнен с тихи приглушени „с“-та и смекчени „й-та“, чудновата упорита трогателност на аржентинския испански, пренесена през годините на осуетени планове и безсилие, самоцензуриране, продължителни сериозни отклонения от политическата истина — увещания на Държавата да обитава мускулите на твоя език, във влажната интимност вътре зад стиснатите ти устни… pero ché, no sós argentine…795

Скуалидоци креташе със залитане през покрайнините на един град в Бавария изпреварвайки само с няколко минути един „ролс-ройс“ със зловещ купол на покрива, зелен непрозрачен плексиглас. Току-що бе залязло слънцето. Изведнъж той чу изстрели, тропот на копита, носови и металически гласове на английски. Но старинният град изглеждаше опустял. Как е възможно? Той навлезе в тухлен лабиринт, който преди е бил фабрика за хармоники. В праха на леярната лежаха пръски метал от камбана, която завинаги щеше да остане неударена. Сенките на коне и техните ездачи барабаняха върху наскоро белосана висока стена. Дузина субекти, тутакси разпознати от Скуалидоци като гангстери, седяха на пейки и сандъци и гледаха. Блещукаха огънчета на пури и гангстерски момичета увлечено шептяха на немски. Мъжете дъвчеха наденици, разкъсваха обвивката с проблясващи от филмовата светлина добре поддържани бели зъби. На ръцете им имаше кремави ръкавици „Калигари“796 последен вик на лятната мода в Зоната: цвят слонова кост с изключение на четири тъмно виолетови линии отгоре разперени ветрилообразно от китката до ставите. Всички бяха с костюми, светли почти колкото зъбите. На Скуалидоци това му изглеждаше екстравагантно, след Буенос Айрес и Цюрих. Жените кръстосваха често-често крака: бяха напрегнати като пепелянки. Във въздуха се носеше миризма на трева и на горящи листа, твърде странна за измъчвания до смърт от носталгия аржентинец, който я свързваше единствено с аромата на току-що запарен чай мате след ден на особено неудачни залагания на хиподрума. Прозорци с орнаментални рамки гледаха към застлания с тухли двор на фабриката, където меко полъхваше летният въздух. Филмовата светлина примигваше в синьо през празните прозорци, все едно че бе дихание опитващо се да извлече нота. Образите силно се разфокусираха. „Бу-у-у!“ закрещяха всички костюмари и белите ръкавици заподскачаха нагоре-надолу. Очите и устите им бяха широко зяпнали като на малки деца.