Панаир на суетата (роман без герой)

Пит знаеше колко бедни са брат му и снаха му. Такъв хладен и опитен стар дипломат като него не можеше да не забележи, че Родъновото семейство няма никакви средства и че къщи и каляски не могат да се поддържат с нищо. На Пит му беше много добре известно, че той е собственик или по-право, че той е обсебил парите, които, според както бе редно да се очаква, трябваше да бъдат оставени на брат му. Напълно сме уверени, че той изпитваше тайни угризения на съвестта, които му нашепваха, че би трябвало да поправи несправедливостта или по-добре нека кажем — да компенсира с нещо своите ощетени роднини. Такъв честен и справедлив човек, не лишен от разум, който чете молитвите си и знае добре катехизиса, като изпълнява съвестно своя житейски дълг, не може да не съзнава, че дължи обезщетение на брат си и че от нравствена гледна точка той е Родънов длъжник.

Понякога в колоните на вестник «Таймс» се появяват чудновати съобщения от финансовия министър, с които той оповестява, че е получил петдесет лири стерлинги от лицето А. Б. — така наречените «пари на съвестта», — които казаното лице му праща заради неплатени от него дължими данъци и с молба да разгласи това чрез пресата. Безсъмнено както финансовият министър, така и читателите знаят много добре, че разкаялият се данъкоплатец всъщност праща много малка част от дължимата на съкровището сума. Такова поне е моето впечатление, когато прочета за недостатъчната проява на разкаяние от страна на лицето А. Б.

Не се съмнявам, че по същия начин угризенията или — ако желаете — добрината, проявена от Пит Кроли към неговия по-малък брат, за сметка на когото бе спечелил толкова много, представляваше само съвсем малка част от сумата, за която му бе задължен. Много хора не желаят да платят дори и толкова. Да се разделиш с известна сума пари — това е жертва не по силите на повечето хора с чувство за ред и порядък. Едва ли има човек на тази земя, който да не се счита достоен за похвала заради това, че е дал пет лири на своя съсед. Прахосникът дава не защото му доставя радост да облагодетелствува другия, а поради някакво лениво наслаждение да харчи пари. Той не би се лишил от нищо — нито от ложата си в операта, нито от вечерята си, нито дори от удоволствието да даде на бедния Лазар петте лири. Пестеливият, който е добър, мъдър, справедлив и не дължи нито стотинка никому, извръща очи, когато види просяк, пазари се с файтонджията и отказва да даде помощ на бедния си роднина; и аз не зная кой от двамата е по-себелюбив. Разликата се състои само в това, че парите имат различна цена в очите на всеки един от тях.