Панаир на суетата (роман без герой)

Майка му излезе и го удари яростно един-два пъти. Той чу как маркизът се разсмя от вътрешната стая (лордът се забавляваше от тази волна и искрена проява на нрава на Беки) и избяга долу при приятелите си в кухнята, като избухна в сълзи.

— Плача не от болка — хълцаше малкият Родън, — а защото… защото… — Буря от сълзи и ридания довърши изречението му. Болката излизаше от самото сърце на малкото момче. — Защо да не мога да послушам песента й? Защо тя никога не пее за мене — както върши това за онзи плешив човек с големите зъби? — Обзет от яд и мъка, той издаваше на пресекулки тези възклицания. Готвачката хвърли поглед към слугинята — погледна многозначително лакея — и кухненският инквизиционен съд, който заседава във всяка къща, в този момент се събра, за да съди Ребека.

След тази случка майчината антипатия се превърна в омраза — съзнанието, че детето се намира в къщата, беше за нея укор и й причиняваше болка. Тя се дразнеше дори само като го погледнеше. А в гърдите на момчето се породиха страх, съмнение и чувство за съпротивление. От деня, когато тя го удари, двамата се отделиха един от друг.

Лорд Стейн също ненавиждаше детето искрено. Когато за нещастие се срещнеха случайно, той се кланяше саркастично на момчето и му правеше насмешливи забележки или пък го гледаше вперено със свирепите си очи. Родън му отвръщаше със също такива втренчени погледи, като размахваше свитите си юмручета. Той познаваше кой му е неприятел; и от всички, които идваха в къщата, този джентълмен го ядосваше най-много. Веднъж лакеят го завари в хола да удря с юмруци шапката на лорд Стейн. Лакеят разправи тази случка на файтонджията на лорд Стейн като някаква много хубава шега; файтонджията я съобщи на камериера на негово сиятелство и изобщо на всички в слугинското помещение. И много наскоро подир това, когато мисис Родън Кроли се появи в Гонт Хаус — дома на лорда, — вратарят, който разтвори портите, слугите с най-различни ливреи в хола, облечени в бели жилетки лакеи, които извикваха от площадка на площадка имената на полковник и мисис Родън Кроли — всички тези хора знаеха коя е тя или си въобразяваха, че знаят. Лакеят, който дойде с подноса да я почерпи и застана зад стола й, бе разисквал поведението й с облечения в пъстра дреха джентълмен до него. Bon Dieu [84]! Колко е страшна гази слугинска инквизиция! Виждате една дама на някакъв голям прием, в прекрасен салон, заобиколена от верни поклонници, раздаваща бляскащи погледи, облечена със съвършено изящество, накъдрена — начервена, усмихната и щастлива. И тогава към нея се приближава почтително Откритието, под формата на някой огромен напудрен човек с големи прасци и с поднос, на който има сладолед. Зад него върви Клеветата (фатална като истината), в образа на тромав прислужник, поднасящ сладкишите. Госпожо, тези хора ще разискват довечера вашата тайна в клуба си или в кръчмата. Джеймс ще каже на Чолс какво мисли за вас, докато двамата смучат лулите си и отпиват от глинените бирени чаши. Някои от обитателите на Панаира на суетата трябва да имат за слуги неми хора — неми хора, които не могат да пишат. Ако сте виновни, треперете. Онзи човек зад стола ви може да е някакъв еничарин, с лък и стрели в джоба на плюшения брич. Ако не сте виновни, внимавайте да не дадете вид на такива — това е толкова лошо, колкото и самата вина.