Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

— Ще изчакам първата грешка на Съда — отсече кралят. — Пък после ще реша какво да правя.

— Каква по-голяма грешка, сир, от тази, която Съдът вече направи?

— И каква е тя? Кажете.

— Нима не знаете?

— Е, малко се позакачи с господин Д’Егийон, но това не е деяние, което заслужава смъртно наказание… макар че бе засегнат един мой приятел, скъпият ми херцог — и тук кралят погледна към госпожа Дю Бари. — Съдиите се заядоха с него, но аз пък им го върнах с моя указ от вчера или от оня ден, не помня вече кога беше… Ето че сме квит.

— Да, сир — възрази живо госпожа Дю Бари, — но графинята дойде, за да ни съобщи, че тази сутрин господата в черни тоги са започнали да своеволничат.

— Сир, господа съдебните заседатели са решили Съдът да не се събира дотогава, докато вие не признаете, че те имат право.

— Така ли! — каза кралят. — О, лъжете се, госпожо, това би означавало бунт, а аз се надявам, че моят Съд не ще се реши на подобна стъпка.

— Желаете ли да ме изслушате, Ваше величество?

— Говорете, графиньо.

— Е, добре, моят прокурор днес ми върна папката с документите и преписките по делото ми…

— О, повтарям ви, това са слухове, опити за сплашване.

Но докато изричаше тези думи, кралят се разхождаше възбудено из будоара.

— Някой чука на вратата… — каза кралят, за да отклони разговора.

— Това е Замор, сир.

Замор влезе.

— Писмо, господарке — каза той.

— Позволете да го прочета, сир! — каза графинята и след секунда внезапно извика: — О, Боже мой!

— Какво става?

— Бележка от пазителя на печата, сир. Господин Дьо Мопу е разбрал, че сте имали намерение да ме посетите, и моли да му уредя кратка среща с вас.

— Но какво се е случило?

— Поканете господин пазителя на печата — каза госпожа Дю Бари.

Графиня Дьо Беарн стана и поиска да се сбогува.

— Не пречите, госпожо — каза й кралят. — Какво ви води насам, господин Дьо Мопу?

— Сир, преди Съдът ви създаваше неприятности, но от днес нямате повече Съд.

— Как така! Да не би всички да са умрели?

— Не, сир, живи са, но не искат повече да заседават.

— Е, а вие какво направихте, господин пазителю на печата?

— Дойдох да получа заповеди от вас, сир.

— Всички на заточение, Мопу.

— Сир, заточението няма да ги накара да гледат делата.

— Ще ги принудим! Стига вече препоръки и заповеди.

— Смелост! — каза тихо госпожа Дьо Беарн на госпожа Дю Бари.

— Трябва да покажете и кой е господарят, след като толкова дълго време им бяхте като баща! — провикна се графинята.

— Пазителю на печата — каза бавно кралят. — Мога да посоча само една мярка, тя е крайна, но ще даде резултати. Искам незабавно да се свика Съдът на извънредно заседание с мое участие… Тези хора поне веднъж трябва да се стреснат.

— Ето така се говори, сир! — възкликна пазителят на печата. — Сир, вие сте най-великият крал в света.

— Хората обаче не мислят така — прошепна кралят.