Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
Загледала се в отражението си в подобната на огледало вода и си казвала, че това, което брат ѝ ще направи с американеца, не се отличава от това, което сполита мюсюлманите в Абу Гариб и Гуантанамо. И в Ярка светлина.
Успокоена от тази мисъл, минала покрай басейна и навлязла още по-дълбоко в подобните на катакомби коридори.
Никакъв звук или телефонен сигнал не можел да проникне там.
35.
Здравенякът и другият извадиха къса широка дъска, скрита зад купчината отломки и боклуци. Аз се дърпах и съпротивлявах, за да печеля време, но поради болката в коляното ми и в гръдния кош за тях не беше проблем да ме завържат за дъската с широки каиши.
Бях с лице нагоре, стегнат толкова здраво, че не можех да помръдна. Физиономията на Сарацина се появи в полезрението ми - напълно безразлична; той улови китката ми и изсумтя доволно - беше лекар и от пулса ми разбра, че ме е страх.
Посочи Николаидис и ми каза:
- Когато приключа, този човек, който в момента има проблем със зъбите, ще те разпита за едно убийство, което вашите разузнавателни агенции са извършили на Санторини. Иска да знае кой е наредил нападението и имената на преките извършители. Ясно ли е?
- Санторини? Не знам нищо за Санторини!
Явно не успях да ги убедя. Николаидис хвърли една кофа на здравеняка и взе от боклука някакъв мръсен парцал. Скоро щяха да започнат.
Сарацина продължаваше да ме гледа.
- Можеш да избегнеш това - каза ми. Аз мълчах. Той сви рамене.
- Когато бях в Хиндукуш, някои хора ми помогнаха. Както знаеш, един от тях е решил да ни предаде. Очевидно не мога да допусна това да се случи. Искам да ми кажеш името на предателя.
- Дори и да го знаех - отговорих, - ще ме убиеш веднага щом ти го кажа.
Той кимна и каза:
- Така или иначе ще те убия.
- Знам. Иначе щяхте да скриете лицата си.
Можех да предположа, че ще ме сложат в чувал, който вече са подготвили в яхтата, и ще минат години преди някой рибар да го заплете с мрежите си. Ако Бен не позвънеше, просто се надявах всичко да приключи.
- Ако знаеш, че ще умреш, какъв е смисълът преди това да се мъчиш? Името, Спиц.
- Аз съм агент на ФБР. Дойдох в Бодрум, за да...
- Видях имейла - троснато каза той и приближи лицето си до моето. - От заместник-директора на ЦРУ.
Направих всичко възможно да изглеждам шокиран. Той, разбира се, забеляза и се усмихна.
- А сега... името на предателя.
- Аз съм агент на ФБР...
Ядосан, той даде знак на Николаидис. Гъркът омота мръсния парцал върху лицето ми, така че да покрие носа и очите, натика го в устата ми. След това завърза краищата под дъската. Потънах в тъмнина. Вече ми беше трудно да дишам, главата ми беше толкова стегната за дъската, че не можех да помръдна.
Усетих как ме вдигат. Знаех какво правят. Носеха ме към коритото.
Двайсет и девет секунди по моето броене - толкова беше издържал наркотрафикантът. Въпреки слабостта си, въпреки че винаги съм се съмнявал в куража си, трябваше да издържа само колкото него.
Започнаха да ме спускат и аз поех въздух. Парцалът вонеше на пот и машинно масло. Последното, което чух, беше гласът на Сарацина.
- Трепериш, Спиц.
После водата ме заля.
36.
Заля торса ми и с накланянето на дъската стигна до гениталиите ми, раната на гърдите ми засмъдя. Спуснаха ме още малко, напълно безпомощен, и усетих как водата покрива тила и ушите ми.
После вдигнаха дъската нагоре.
Водата се стече по лицето ми. Опитвах се да не се паникьосам. Не можех да мърдам. Поех глътка вонящ на масло въздух и само нагълтах влага от парцала. В гърлото ми влезе вода и се разкашлях.
След това водата отново заля цялата ми глава и вече не кашлях - задушавах се! В тъмнината, с наклонена назад глава, нямах представа дали водата е от кофа, или са ме потопили в коритото. Имах чувството, че се давя - и кошмарната нужда да поема въздух през мокрия парцал беше непреодолима.
Вместо въздух обаче в ноздрите ми нахлуваше вода и се стичаше по наклоненото ми гърло. Рефлексът на кашлянето влезе в ход, за да ме спаси, и доведе до буря от спазми и задушаване.
Заля ме още вода и започнах да губя ориентация. Имах само една мисъл, само едно упование, една истина, в която да се вкопча - още осемнайсет секунди и Брадли ще позвъни. Седемнайсет секунди и следва спасение. Шестнайсет...