Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
Още няколко секунди. „Хайде, Бен - вече може! Не бъди прекалено точен!“
Бика изрева от болка и се спусна към мен, но го спря рамото на Сарацина, който застана между нас.
- Губим време - каза той и погледна първо здравеняка, после другия.- Започвайте.
Бих предпочел да продължим да си бъбрим. Поне още трийсет и шест секунди. Но тези типове като че ли не харесваха този вариант. Двете албански горили ме повлякоха назад, към прохода, и се озадачих - мислех, че акумулаторът или другото оборудване, от което имат нужда, ще им е подръка.
Объркването ми се изпари, когато видях пълното мраморно корито и си дадох сметка какво означава. Мислено опитах да превключа скоростите - бях се подготвил за болка, не за ужас. Смятах, че ще издържа електродите или клещите, с които се изтръгват нокти, за малко, обаче сега влачех краката си, опитвах да печеля секунди - всяка щеше да е от значение. Ако се разприказвах, всичко щеше да отиде по дяволите.
Четирийсет и две секунди. Наркотрафикантът от Дои Сам Муан, онзи, закоравелият тип с белезите от мачете по гърдите, беше издържал двайсет и девет.
Сарацина спря до мраморното корито и каза нещо на сестра си на арабски. Не разбрах думите, но жестът му беше повече от красноречив - приканваше я да се разходи. Това, което щеше да се случи, не беше подходящо за жени.
Трийсет и осем секунди. „Не ме разочаровай, Бен!“
33.
Брадли също отброявал секундите, само че използвал часовник и заради това броенето му било различно - по-точно от моето. Според него оставали четирийсет и шест секунди.
Дебелата бавачка била плувнала в пот и като че ли всеки момент щяла да се свлече на пода. Още по-лошо: стояла в локва урина - изпуснала се в момента, в който разбрала какво има предвид Брадли. С насочен пистолет - според инструкциите ми - той я накарал да вземе малкия и да застане в средата на стаята, точно под дебелата греда на тавана. Сега, седем минути след това, жената продължавала да хленчи и да се моли на турски, а момчето, макар и да било преодоляло първия пристъп на страх и крясъци, продължавало да плаче и да пита за майка си.
Всичко това късало нервите на Брадли и когато не гледал часовника си, той стоял със забит в пода поглед, като човек, който всеки момент ще повърне. Въпреки отчаянието си бавачката забелязала това и се объркала съвсем - той, изглежда, не бил толкова лош човек в края на краищата. Това ѝ дало куража пак да събере малкото английски думи, които знаела, и да опита да го умилостиви.
- Млък! - извикал Брадли, повторил го още по-силно и вдигнал пистолета, защото тя не млъквала.
Тя отново се обляла в сълзи, хълцанията на детето станали още по-жални и Брадли искал единствено да приключи с всичко това възможно по-бързо. Още не било станало време, но той изключил телефона от зарядното - въпреки настояването ми да спазва уговорката точно - и решил, че докато Кумали отговори, ще мине още известно време.
Телефонът давал свободно - хайде, хайде, хайде!
И чул глас - слава богу, помислил си. Женски глас, говорел на турски. Изслушал няколко думи и решително прекъснал жената. Попитал дали е Лейла Кумали и ѝ наредил да слуша внимателно...
Жената продължавала да говори с безизразен глас. Бил - Бен си дал сметка - автоматичен.
Бавачката - залитала под собствената си тежест, слабите ѝ колене едва издържали сто и петдесетте ѝ килограма - видяла през сълзи, че нещо се е объркало много сериозно - Брадли бил близо до паниката. Дишал тежко, мълчал - гласът говорел на език, който той не разбирал, не можел да го разшифрова, не знаел какво да прави. Това било нещо непредвидено. Къде по дяволите била турската полицайка?
Погледнал си часовника - трийсет и две секунди до изтичането на четирите минути. Канел се да затвори, когато друг глас, от уважение към клиентите на компанията, предал съобщението и на английски:
„Абонатът, когото търсите, е извън обхват или апаратът му е изключен“.
Брадли се вцепенил. Господи!
34.
Кумали слязла по мраморните стъпала до мястото, което привличало археолозите повече от което и да било друго в комплекса.
Дълбоко под земята, където все още има съвсем запазени мозайки и стенописи, застанала до воден басейн, чиято повърхност е неподвижна като самата смърт. Това е храм, в който благородниците някога принасяли жертви на боговете си, за да им благодарят за безопасното пътуване. Кумали била идвала тук и сега дошла с надеждата магията на мястото да заглуши виковете и стенанията на Спиц. Не си дала сметка, че мястото заглушава и телефонните сигнали.