Аз съм пилигрим

-      Продължавай да лъжеш - каза Патрос Николаидис с усмивка. Приятно е да виждаш хора, които обичат работата си.

Сто трийсет и две секунди.

И тогава го видях.

Най-търсеният човек на планетата се появи от страничен проход, излезе от сенките и застана в триъгълник слънчева светлина от тавана.

Беше висок и мускулест, точно както очаквах да изглежда един воин муджахидин. Евтиният му европейски костюм не успяваше да прикрие натрупалото се у него напрежение. Опасен - това беше първата дума, която се появи в объркания ми от болката ум. Погледнах го в очите - нямаше начин да не забележиш проницателната интелигентност, скрита в тях. „Бъди внимателен - казах си. - Бъди много, много внимателен“.

Брадата му беше оформена старателно, зъбите стиснати, устните присвити в решителна линия - излъчваше авторитет, усещане за сила.

-      Мисля, че търсите мен, мистър Спиц - каза тихо.

-      Името ми не е Спиц и нямам представа кой си и...

Видях как ботушът на Бика се издига и се стегнах в очакване на удара, но Сарацина вдигна ръка и го спря.

-      Моля ви - каза ми, сякаш лъжите го нараняваха физически. - Сестра ми, слава на Бога, има контакти в турското разузнаване. Тя откри кой сте вие в действителност...

-      Сестра ви? - учудих се.

Той не ми обърна внимание.

-      Тя не знае нищо за работата ми и за мен самия, особено през последните години, но отлично знае какво се случва с мюсюлманите, преследвани от агентите на ЦРУ. Целият арабски свят знае.

-      Аз съм агент на ФБР - повторих в червената мъгла на болката. - Казвам се Броуди Уилсън и разследвам убийство.

-      Не разполагам с много време. Ще задам няколко въпроса и искам точни отговори, разбираме ли се?

-      Какво мога да кажа!? Не съм Спиц! Нямам представа за какво говорите!

Деветдесет и осем секунди. Това беше всичко - обаждането на Брадли не можеше да бъде по-навременно. Коляното ми отичаше и ме заливаха болезнени вълни, гърдите ме стягаха и беше все по-трудно да говоря заради скулата.

-      Не си причинявайте това, Спиц - каза Сарацина. - Вие сте американец, човек без бог. Когато застанете пред пропастта, когато ви разкъсват на колелото, към кого ще се обърнете за помощ? Допуснахте поредица грешки, оставихте достатъчно следи, за да стигнете тук. Наистина не сте толкова добър. Защо според вас допуснахте тези грешки? Чия ръка ме предпазваше? Кой ви доведе на това място? Не, не е Лейла ал Насури. Направи го Аллах.

Замълчах, отпуснах се леко, като човек, претърпял поражение. Здравенякът и помощникът му отпуснаха хватката за момент, както опитваха да ме подкрепят, и аз се хвърлих рязко напред и забих чело във физиономията на Николаидис. Долната му устна се сцепи, рукна кръв, той залитна назад и изплю два долни зъба.