Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
Чарли се изненада.
— Очаквах, че би искала да дадеш на немците от собственото им лекарство. — Съвсем не — отговори Дейзи. Тя дълго беше мислила за това. — Плачех за всички невинни жени и деца, изгорени и осакатени в Лондон. Няма да ми стане по-леко, ако знам, че германските жени и деца страдат по същия начин.
— Никога не се бях замислял за това.
Поръчаха вечеря. Военновременните регулации ги ограничаваха до три блюда на цена не повече от пет шилинга. В менюто имаше специални ястия като ерзац патешко — направено от свински наденици — и месен пай, който изобщо не съдържаше месо. — Не мога да ти опиша колко ми е приятно да чуя момиче, което говори с истински американски акцент — продължи Чарли. — Англичанките ми харесват, даже излизах с една, обаче ми липсват американските гласове. — На мен също. Сега моят дом е тук. Предполагам, че няма да се върна, обаче разбирам как се чувстваш. — Съжалявам, че не можах да се запозная с виконт Абъроуен. — И той като тебе е във военновъздушните сили. Обучава пилотите. От време на време се прибира вкъщи, но не и тази седмица. Дейзи отново спеше с Бой в редките случаи, когато той се връщаше у дома. Когато го хвана с онези ужасни жени в Олдгейт, се закле да не го прави повече. Той обаче я притисна. Каза, че бойците имат нужда от утеха, когато се върнат у дома, и обеща повече да не ползва услугите на проститутки. Дейзи не му вярваше, но все пак отстъпи, дори и да нямаше желание. Казваше си, че в край на краищата се е омъжила за него, за да са заедно в добро и в зло. За съжаление, сексът с Бой вече не й доставяше удоволствие. Можеше да го прави, обаче не можеше отново да го обикне. Налагаше й се да използва лубрикант. Мъчеше се да върне старите си чувства към него — някога го възприемаше като вълнуващ млад благородник, светът бе в краката му, той беше забавен и умееше да се радва на живота. Сега си даваше сметка, че той всъщност не е такъв — беше просто един себичен и доста ограничен мъж с благородническа титла. Когато се любеха, Дейзи можеше само да си представя как Бой й предава някаква гнусна болест.
Чарли деликатно подхвана:
— Навярно не би искала да говорим за семейство Рузрок…
— Не.
— Чу ли обаче, че Джоан загина?
Дейзи бе потресена.
— Не! Как?
— В Пърл Харбър. Беше сгодена за Уди Дюър и двамата заминаха на посещение при брат му, Чък, който служеше там. Намирали се в кола, когато един Зеро, това са японските изтребители, открил огън. Джоан била убита.
— Толкова съжалявам. Горката Джоан. Горкият Уди.
Вечерята им пристигна, заедно с бутилка вино. Известно време се хранеха мълчаливо. Дейзи установи, че ерзац патешкото изобщо няма вкус на патешко. — Джоан беше една от две хиляди и четиристотинте убити в в Пърл Харбър — каза Чарли. — Загубихме осем бойни кораба и десет други. Проклетите коварни японци.
— Хората тук тайничко се радват, защото сега
Щатите влязоха във войната. Само Бог знае защо Хитлер направи глупостта да обяви война на Америка. Но британците са на мнение, че най-сетне има шанс да победят сега, когато и ние, и русите сме на тяхна страна.
— Американците са много гневни заради Пърл Харбър.
— Тук не разбират защо.
— Японците продължаваха да преговарят до последната минута — много след като са взели решението, както се оказва. Това е нечестно!
Дейзи се свъси.
— На мен ми се струва разумно. Ако в последния момент беше постигнато споразумение, те можеха да спрат нападението.
— Но те не обявиха война!
— Нима това би имало някакво значение? Очаквахме да нападнат Филипините. Пърл Харбър щеше да е изненада за нас, дори и след обявяването на война.
Чарли изумено разпери ръце.
— Защо изобщо трябваше да ни нападат?
— Ние откраднахме техните пари.
— Замразихме авоарите им.
— За тях няма разлика. Прекратихме доставките на петрол. Притиснахме ги до стената. Очакваше ги катастрофа. Какво друго можеха да направят?
— Трябваше да отстъпят и да се изтеглят от Китай.
— Да, трябваше. Обаче я си представи как Америка бива притискана от чужда държава, която й нарежда какво да прави. Би ли искал да отстъпим?
— Може би не — отговори Чарли с усмивка. —
Казах, че не си се променила. Връщам си думите назад.
— Защо?
— Ти никога не говореше по този начин. Навремето изобщо не обсъждаше политиката. — Ако не се интересуваш от политика, ще бъдеш виновен за това, което ще стане после.