Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
— Три момчета са изтрепали куп големи клечки и са побегнали към хълмовете — отвърна Кътбърт. — Имаше схватка. Вече приключи, но се биха страхотно!
— Какво…
— Няма време! — намеси се грубо Роланд. — Имаме съобщения! — Скръсти ръце на гърдите, сетне ги протегна.
Момчето му отдаде чест с усмивка. Минаха край него и влязоха в лагера на Латиго.
— Не забравяйте, че тактиката е „удряй и бягай“ — напомни им Роланд. — Не бива да се бавим. Няма да имаме друг шанс.
— Богове, въобще не споменавай подобна възможност — възкликна Кътбърт, но се усмихваше. Извади прашката си и изпробва ластика й с палец. След това близна пръста си и провери посоката на вятъра. Беше силен, но духаше в гърба им.
Алан свали картечницата на Ленгил, погледна я със съмнение и освободи предпазителя.
— Не съм сигурен в това чудо, Роланд. Заредена е и мисля, че мога да я използвам, но…
— Тогава действай — отсече Роланд. Вече набираха скорост, копитата на конете им барабаняха по камъните. Вятърът се усилваше. — Ако засече, хвърляш я и вадиш револвера! Готови ли сте?
— Да.
— Бърт?
— Аха — каза Кътбърт с преувеличен хамбрийски акцент. — Тъй си е, тъй си е то.
Пред тях няколко отряда ездачи се подготвяха за потегляне. Пехотинците се взряха в пришълците с любопитство, но без да се разтревожат.
Роланд измъкна двата си револвера и изкрещя:
— Гилеад! Слава на Гилеад!
Пришпори Ръшър в галоп. Другите направиха същото. Кътбърт отново беше в средата, с прашката в ръце, а от стиснатите му устни стърчаха кибритени клечки.
Стрелците връхлетяха върху Висящата скала като ураган.
13
Двадесетина минути след като отпратиха Шийми на юг, Сюзан и Олив направиха завой и се сблъскаха с трима ездачи. Под косите лъчите на късното следобедно слънце Сюзан видя, че единият има татуиран син ковчег на ръката. Беше Рейнолдс и тя изтръпна.
Не познаваше кривогледия от лявата страна на Рейнолдс, но онзи отдясно, който приличаше на свещеник, беше Ласло Раймър. И точно към него погледна Рейнолдс, след като се усмихна на Сюзан.
— Дори не можахме да пийнем по едно за Бог да прости на бившия канцлер! — рече той. — На бърза ръка ни изхвърлиха от града. Мътните ги взели! Тази дъртачка е голямо нещо. Може да накара и мъртвец да ти духа, да ме извиниш за приказката. Мисля, че на леля ти й хлопа дъската, сай Делгадо! Тя…
— Приятелите ти са мъртви — прекъсна го Сюзан.
Рейнолдс млъкна за момент и сви рамене:
— Глей ти! Реших да се движа без тях. Но може да поостана още една нощ. Тези жътвени истории… Слушал съм толкова много за начина, по който хората го правят във Вътрешността!
Кривогледият се изсмя.
— Пусни ни да минем — настоя Олив. — Момичето не е сторило нищо, нито пък аз.
— Тя помогна на Диърборн да избяга — каза Раймър, — а той уби собствения ти съпруг и моя брат. Не бих нарекъл това нищо.
— Боговете може и да пратят Кимба Раймър в рая, но истината е, че той ограби половината градска съкровищница и каквото не даде на Фарсън, запази за себе си.
Раймър се дръпна, все едно го бе ударила.
— Ти не подозираше, че знам, а? Нито един от вас не се сещаше за мен… макар че изобщо не ми пука за мнението ви. Знам предостатъчно и тъй да си остане. Например, че човекът, до когото стоиш…
— Млъкни! — промърмори Раймър.
— … е най-вероятно същият, който прободе сърцето на брат ти…
— Млъквай, глупачко!
— … и определено вярвам в това.
— По-добре го послушай и си затвори устата — обади се Рейнолдс. Вече не се усмихваше. Сюзан си помисли: „Не обича хората да знаят какви ги върши! Без Джонас е нищожество. И го знае!“
— Пусни ни да минем — каза Олив.
— Не, сай, не мога да го направя.
— Тогава ще ти помогна.
Пъхна ръка под широкото серапе и измъкна огромен револвер.
Но Тримата бяха така стъписани от гледката на старото пушкало в ръцете й (Рейнолдс също), че си седяха на конете, зяпнали от изумление. Джонас би се разплакал при тази гледка.
— Хванете я! — дочу се странен старчески глас. — Какво ви става, глупаци? Хванете я!
Рейнолдс се размърда и посегна към револвера си. Беше бърз, но докато напипваше кобура, вдовицата на кмета вече стискаше оръжието си с две ръце и присвила очи като малко момиче, което карат да изяде нещо отвратително, дръпна спусъка.
Блесна искра, но се разнесе само облаче син дим. Куршумът — достатъчно голям да откъсне главата на Клей Рейнолдс, си остана в дулото.
В следващата секунда той също стреля. Конят на Олив изцвили и рязко отскочи назад. Тя падна от седлото с главата надолу, с голяма черна дупка върху серапето й, точно над сърцето й.