Магьосникът

— Ако оцелеем — каза Кътбърт, гледайки внимателно Стрелеца, — тя ще ни срещне на пътя. Нали така?

Видя болката на лицето на Роланд и разбра: любовникът беше тук, но топката беше откраднала радостта му и му беше оставила само печал. Това се беше случило… но тя му беше дала и някаква нова цел — да, Кътбърт го забелязваше съвсем ясно, — която тепърва трябваше да бъде изяснена.

— Не знам — каза Роланд. — Почти се надявам да не е така, защото ние никога не бихме могли да сме такива, каквито бяхме.

— Какво? — Този път Кътбърт наистина дръпна юздата.

Роланд го погледна доста спокойно, но в очите му имаше сълзи.

— Ние сме роби на ка — каза. — Ка е като вятъра, казва Сюзан. — Погледна първо към Кътбърт, после към Алан. — Кулата е нашата ка; по-специално, моята. Но не и нейна — нито пък е моя. Джон Фарсън вече не е наша ка. Няма да се срещнем с хората му, за да го победим, освен ако не застане на пътя ни. — Вдигна ръце и ги отпусна, сякаш казваше: „Какво повече да добавя?“

— Няма Кула, Роланд — търпеливо поясни Кътбърт. — Не знам какво си видял в топката, но Кулата не съществува. Като символ, предполагам, я има — като чашата на Артур или кръста на Исус, — но не е истинска, няма такава сграда…

— Истинска е! — възрази Роланд.

Погледнаха го притеснени — и не видяха и капка съмнение в очите му.

— Истинска е и бащите ни го знаят. Отвъд тъмните земи — не мога да си спомня името им, това е едно от нещата, които съм забравил — е Светокрай, а в Светокрай се издига Тъмната кула. Съществуването й е голямата тайна, която бащите ни крият; тя е поддържала техния ка-тет през годините на изместването на света. Когато се върнем в Гилеад — ако се върнем, макар сега да си мисля, че ще успеем — ще им разкажа какво съм видял и те ще потвърдят думите ми.

— Видял си всичко това в кълбото? — попита с приглушен от изумление глас Алан.

— Видях много неща.

— Но не и Сюзан Делгадо — намеси се Кътбърт.

— Не. Когато приключим с враговете тук и тя свърши делата си в Меджис, нейното участие в нашия ка-тет приключва. Топката ми даде избор — Сюзан и моят живот като неин съпруг и баща на детето, което носи… или Кулата. — Роланд докосна лицето си с разтреперана ръка. — Бих избрал Сюзан на мига, но ме спря едно нещо: Кулата се разпада и ако тя се срине, всичко, което познаваме, ще бъде разрушено. Ще настъпи хаос, какъвто дори не сме в състояние да си представим. Трябва да тръгнем_… и ще отидем — _Под гладкото му чело сияеха очите на убиец, които Еди Дийн беше видял за пръв път в огледалото в самолета. Само че сега бяха плувнали в сълзи.