Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
Сюзан изпищя. Звукът като че ли идваше някъде отдалеч. Усети, че ще припадне, но чу тропота на копита по пътя… и разбра какво ще се случи. Дори преди кривогледият да се отмести и да й разкрие гледката, тя знаеше и писъците й спряха.
Изтощеното пони, което беше отвело вещицата обратно в Хамбри, беше сменено с отпочинало, но каручката си беше същата — черна, със златни кабалистични символи и със същия каруцар. Рия стискаше юздите, главата й се полюшваше като на ръждясал стар робот. Усмивката й беше като на озъбен мъртвец.
— Здравей, госпожичке! — извика тя, наричайки я както през нощта, когато Сюзан беше дошла да докаже девствеността й. Тогава девойката беше тичала през по-голямата част от пътя, защото й липсваше смелост. Под светлината на Целуващата луна беше дошла тя, с кипнала от тичането кръв и порозовяло лице; беше пяла „Безгрижна любов“.
— Твоите приятелчета ми взеха топката, малката! — добави Рия, когато понито спря на няколко крачки пред ездачите. Дори Рейнолдс се втренчи в нея с тревога. — Взеха ми хубавата светлинка, ето какво направиха тези лоши момчета! Тези лоши, лоши хлапета! Но кълбото ми показа много, докато още беше при мен. Вижда надалеч и знае какво ще се случи. Повечето от видяното забравих… но не и откъде ще минеш, сладурано. Знаех по кой път тази мръсна стара мъртва кокошка, дето лежи тук на пътя, ще те прекара. Сега трябва да идем в града! — Усмивката й се превърна в зловеща гримаса. — Време е за празника.
— Пуснете ме! — промълви Сюзан. — Пуснете ме или ще отговаряте пред Роланд от Гилеад!
Рия не й обърна внимание и каза на Рейнолдс:
— Вържи й ръцете и я сложи отзад в каручката. Сума хора чакат да я видят. Трябва да изглежда хубава, защото така искат да я видят и точно такава ще я получат! Ако леля й се справи добре, доста хора чакат хубавицата в града. Действай по-бързичко.
14
Алан отчаяно си помисли: „Можехме да ги заобиколим, ако Роланд казва истината, от значение е само магьосническата топка, а ние я имаме. Можехме да ги заобиколим.“
Знаеше обаче, че това е невъзможно. Стотици поколения стрелци протестираха в душата му. На крадците не биваше да им се позволява да си вземат плячката. Не и ако можеха да бъдат спрени.
Приведе се и прошепна на коня си:
— Само посмей да подскочиш, като почна да стрелям, и ще ти пръсна проклетия мозък.
Роланд препускаше най-отпред. Враговете ги зяпаха недоумяващо, докато те започнаха да стрелят, след това се разбягаха. Някой крещеше: „Нашественици! Ловци! На седлата, глупаци!“
— Алан! — извика Роланд, когато се понесоха надолу. Към танкерите приближаваха ездачи и въоръжени войници — тичаха паникьосано, опитвайки се да създадат подобие на защитна линия. — Сега, сега!
Алан вдигна картечницата, намести ръждивия й приклад на рамото си и си припомни малкото, което знаеше за скорострелните оръжия: „цели се ниско, върти се бързо и плавно“.
Натисна спусъка и обсипа с куршуми крещящите защитници и стоманените танкери.
Единият танкер се взриви. Разнесе се тътен, придружен от проблясък на оранжево-червен пламък. Стоманената черупка се разпука на две половини. Едната полетя във въздуха и се приземи, обгърната от яростни пламъци; другата се издигна в небето върху стълб от мазен черен дим.
Мъжете бягаха — някои пешком, други се бяха вкопчили в гривите на жребците си с разширени и паникьосани очи.
Когато Алан достигна края на редицата танкери, обърна дулото на картечницата. Беше загряла в ръцете му, но той задържа пръст на спусъка. Конят му препускаше така, сякаш беше разбрал всяка думица, която Алан му беше прошепнал.
— Още един! Искам още един!
Но преди да успее да взриви следващия танкер, оръжието престана да стреля — може да беше засякло, но по-скоро амунициите бяха свършили. Алан го захвърли и измъкна револвера си. Чу изсвистяването на прашката на Кътбърт, ясно различимо въпреки крясъците на мъжете и тропота на копитата. За около секунда виждаше само редицата от дупки върху танкера, които беше пробил с картечницата на сай Ленгил — след това блесна светлина и бомбичката експлодира. Малко по-късно към дупките плъзнаха пламъци. Петролът се беше запалил.
— Махайте се! — крещеше някакъв човек с избеляла шапка. — Тя шъ гръмне! Те синките шъ…
Алан го застреля, взривявайки половината му лице. Малко по-късно още един танкер се взриви, последван от трети. Черен дим се издигна като от погребална клада, затъмни светлината и се разнесе като воал.