Жозеф Балзамо — бунтът на масоните
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Колева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жозеф Балзамо — бунтът на масоните». Краткое содержание книги:
Господин Флажо поклати недоверчиво глава, но това не я разколеба.
В същото време херцогът размишляваше.
— Щом като отивате в Люсиен, госпожо, ще предадете ли моите най-смирени почитания?
— На драго сърце, господин херцог!
— Ние сме другари по нещастие — и вашето, и моето дело пострадаха.
— Така е, господин херцог. Сбогом, господа.
— Окажете ми честта да приемете ръката ми, госпожо. Аз ще ви придружа до каретата. Още веднъж сбогом, господин Флажо. Оставям ви с вашите занимания…
Маршалът заведе графинята до каретата й.
— Рафте имаше право — каза си той. — Привържениците на Флажо ще вдигнат революция… Слава Богу, аз се вмъкнах и в двата лагера… От една страна, принадлежа към кралския двор, а, от друга, съм съдебен заседател… В политиката ще се замеси госпожа Дю Бари и сама ще се провали. Но ако удържи положението, разполагам с нещо за нея в Трианон! Този дявол Рафте наистина е мой ученик. В деня, когато стана министър, ще го назнача за началник на канцеларията ми.
100.
Нещата се заплитат още повече
Госпожа Дьо Беарн се възползва от съвета на Ришельо. Два часа и половина след като херцогът я остави, тя стоеше в чакалнята на Люсиен в компанията на Замор.
Господин Д’Егийон също не си губеше времето. Той заговорничеше с фаворитката на краля, когато Шон влезе и помоли сестра си да приеме госпожа Дьо Беарн. Херцогът пожела да се оттегли, но госпожа Дю Бари го задържа.
— Предпочитам да останете — каза му тя. — Ако старата просякиня е дошла да ми иска пари назаем, ще ми бъдете полезен — във ваше присъствие ще поиска по-малко.
Госпожа Дьо Беарн влезе с подходящо за случая изражение и се настани в креслото срещу госпожа Дю Бари.
— Какво ви води насам, госпожо? — попита госпожа Дю Бари.
— Става въпрос за Съда…
— Аха! — изръмжа херцог Д’Егийон.
— Херцог Д’Егийон — побърза да го представи госпожа Дю Бари от страх да не стане някакво недоразумение.
Но старата графиня беше хитра колкото всички придворни, взети заедно.
— Зная добре — заяви тя — всички безобразия на онези съдии. Те нямат никакво уважение нито към заслугите, нито към знатния произход.
Този комплимент, отправен само към херцога, го накара да стане и да се поклони учтиво на тъжителката, която пък се надигна от креслото си, за да му отговори.
— Само че — продължи тя — въпросът вече не опира само до херцога, а до цялото население, тъй като съдилищата в страната отказват да работят.
— О, така ли? — провикна се госпожа Дю Бари, отпускайки се на един диван. — Нима във Франция няма да има вече правосъдие? Е, и? Какво ще стане по-нататък? До каква промяна ще доведе това?
Херцогът се усмихна, а госпожа Дьо Беарн, вместо да приеме нещата от шеговитата им страна, помръкна още повече.
— Това е голямо нещастие — каза тя.
— Хм! — промърмори херцогът, за да привлече вниманието на госпожа Дю Бари, която най-сетне проумя намеците на тъжителката.
— Уви, госпожо! — каза тя веднага. — Така е! Вие ми напомнихте, че аз нямам дела, но в замяна на това пък вие имате, при това — много важни.
— Но в такъв случай, госпожо, предстои едно безкрайно отлагане.
— Виждате ли някакво друго разрешение, госпожо? Бъдете така добра да го посочите.
Тъжителката скри лицето под шапката си.
— Има един начин — намеси се тогава херцог Д’Егийон, — но може би Негово величество ще се въздържи да го приложи. На специално заседание на Съда да присъства кралят и да упражни изключителните си права като заяви „аз искам!“, докато всичките му противници мислено си повтарят „ние не искаме“.
— Чудесна идея! — провикна се зарадвана госпожа Дьо Беарн.
— Но това не трябва да се разгласява — допълни деликатно херцогът.
— О, госпожо — обърна се тогава тъжителката към графиня Дю Бари, — вие, която имате толкова силно влияние върху Негово величество! Накарайте го да каже следното: „Искам да се гледа делото на госпожа Дьо Беарн!“
Господин Д’Егийон прехапа устни, поклони се на госпожа Дьо Беарн и напусна будоара, тъй като беше чул шума от каретата на краля.
— Кралят! — каза госпожа Дю Бари и стана от мястото си, за да изпрати тъжителката.
— О, госпожо! Защо не ми позволите да се хвърля в краката на Негово величество?
— За да поискате от него да свика извънредно заседание на Съда ли? — попита живо графинята. — Съгласна съм. Останете тук госпожо, щом такова е вашето желание.
Госпожа Дьо Беарн едва бе успяла да пооправи шапката си, когато кралят влезе.
— А! Вие имате посетителка, госпожо?
— Госпожа Дьо Беарн, сир.