Жозеф Балзамо — бунтът на масоните
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Колева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жозеф Балзамо — бунтът на масоните». Краткое содержание книги:
— И горната камара ли отказва?
— И още как… Двете камари решиха да не се занимават повече с дела, докато кралят не оттегли сам господин Д’Егийон.
— Значи няма да гледат и моето дело? — провикна се старицата с ужас, който дори не се постара да прикрие.
— Нито вашето, нито това на херцога, госпожо.
— Но това е нечувано!
— Госпожо — отговори важно прокурорът, — кралят се самозабрави.
— Но, господине, преди малко вие ми казахте, че се занимавате с моя случай — продължи госпожа Дьо Беарн.
— Да, така е…
— Господин Флажо — каза графиня Дьо Беарн, — преди четиридесет години аз избрах баща ви — о, той беше достоен човек — да води делата ми. След неговата смърт аз станах ваша клиентка. Спечелили сте поне десет-дванадесет хиляди ливри от моите дела, а може би щяхте да спечелите още толкова…
— Пишете, пишете, запишете тези думи — обърна се живо господин Флажо към писаря. — Това е свидетелство, доказателство, ще го включим в изложението.
— Но сега — продължи графинята — аз изтеглям преписката и документите си от вас. От този момент нататък вие повече не се ползвате с моето доверие.
Господин Флажо остана като гръмнат от неблагодарността на старицата. За миг той се стресна, но после се съвзе от удара като мъченик, възвърнал вярата си в Бога.
— Така да бъде — провикна се той. — Върнете преписките на госпожата. Ще отбележите, че авторът на изложението е предпочел съвестта му да е чиста пред възможността да натрупа богатство.
— Извинете, госпожо — прошепна маршалът на ухото на графинята, — струва ми се, че не сте размислили добре.
— Да размисля върху какво, господин херцог?
— Вие изтегляте преписките си от този човек, който така смело протестира, но защо?
— Ще ги занеса на друг прокурор или на друг адвокат — извика графинята.
— Госпожо — продължи да шепне на ухото на госпожа Дьо Беарн маршалът, — щом като е решено, че двете камари няма да гледат никакви дела, и другият прокурор няма да направи за вас нищо повече от господин Флажо…
— Но това е заговор тогава!
— Мислите ли, че господин Флажо е толкова глупав, че да протестира само той и да загуби работата си, ако не беше уверен, че неговите събратя ще последват примера му и ще го подкрепят!
— А вие защо го защитавате, господине?
— Аз заявявам, че господин Флажо е един твърде честен прокурор и че у него моите документи са на толкова сигурно място, колкото в собствения ми дом!
— С основание хората говорят, господин маршал, че имате извънредно великодушен характер и че притежавате дух на либерал! — провикна се възхитеният господин Флажо.
— Ласкаете ме, скъпи ми прокуроре! — каза Ришельо, като се поклони.
Окуражен, Флажо се обърна отново към графинята:
— А аз ви казвам, че за да се гледа някога вашето дело, госпожо, кралят трябва да изпрати в голямата съдебна зала швейцарската гвардия, кралската кавалерия и двадесет оръдия! — заяви господин Флажо с толкова войнствен вид, че направо ужаси клиентката си.
— Значи вие не вярвате, че кралят ще се измъкне от затрудненото положение в случая? — попита тихо Ришельо, като се обърна към господин Флажо.
— Невъзможно е, господин маршал… Това е невероятен случай… Да остане Франция без правосъдие, това е все едно да остане без хляб!
— Затова сме решени на всичко.
Като каза това, господин Флажо се потупа силно в гърдите.
— Действително това е много критично положение за министерството — обърна се Ришельо към спътничката си. — Нали, госпожо?
— О, да — отговори след малко старата графиня. — Твърде неприятно е за мене, че съм засегната от този конфликт, след като не се меся изобщо в това, което става.
— Моето лично мнение, госпожо, е — заяви важно маршалът, — че има един човек, който би могъл да ви помогне. Един доста влиятелен човек, но дали ще се съгласи?
— Проява на твърде голямо любопитство ли ще бъде от моя страна, господин маршал, ако ви запитам за името на тази всемогъща личност?
— Вашата кръщелница, госпожо.
— А-а! Госпожа Дю Бари!
— Самата тя.
Херцогът прехапа устни.
— Ще идете ли в Люсиен?
— И то без да се колебая нито миг.
— Но графиня Дю Бари едва ли ще успее да разбие съпротивата на Съда!
— Аз ще й кажа, че искам делото ми да се гледа, и понеже тя не би могла да ми откаже каквото и да било след услугата, която й направих, ще настоява пред краля това да стане.
— Господин Флажо, окажете ми удоволствието да подготвите добре моето дело, тъй като то ще се гледа по-скоро, отколкото вие си мислите. Аз ви го казвам…