Острието на Тишал

— Онзи тип със зеления парцал на главата — отвръща ми той, без да мърда устни, като същински вентролог. — Нарича себе си Влечугото.

Едно от по-нисшите светила в съзвездието на Змиите застава на пътя ни.

— Хей, Орбек, добре ли си? — пита той, очевидно намирайки ситуацията за забавна. — Не те ли боли? Сигурно е доста гадно да ти извива нокътя, а?

Поглеждам го злобно над рамото на Орбек.

— Искаш ли да разбереш как е?

Той се засмива.

— Къде си мислиш, че отиваш, сакатият?

— Жаден съм. Смятам да се напия.

Змията сочи към земята в краката на Орбек.

— И тая вода е идеална за пиене.

— Майтапиш ли се? Мирише на задника на майка ти.

Затворниците избухват в смях, а лицето на Змията пламва.

— Имаш доста голяма уста за сакат, старче — ухилва се подигравателно той. — Чудя се дали ще продължи да ръси умни приказки, ако я запуша с чепа ми?

— Хей, аз просто искам да пия. Чиста вода, хлапе. Проблем ли е?

Почва се: Влечугото и неговите лейтенанти се приближават ухилени. Те не могат да повярват, че съм толкова глупав, че да се оставя да им падна в ръцете.

— Не, не, не е проблем — отвръща Змията. — Но ние тук си имаме правила, сакатият. Всичко си има цена. В момента тарифата за пиене е, че трябва да ми духаш. Нищо лично. Правила, нали?

— Смяташ, че ще получиш нещо от мен? — Разтърсвам се от цвилещ смях. — Аз не съм педофил, хлапе. Върни се, когато пораснеш.

— Точно сега доста съм пораснал — отвръща той, потривайки се отпред по панталона.

— О, мамка му, Дини — обажда се Орбек със слаб дрезгав глас над лакътя ми, който го е стиснал за гърлото. — Пусни ме да мина, а? Направо ме убива.

— Проблемът не е мой — отвръща Змията, но Влечугото поставя длан върху рамото му.

— Не, пусни ги да минат — казва той, играейки ролята на Господар на имението. — Каин е знаменитост, Дини. В негова чест може да попроменим правилата. — Той ми се покланя подигравателно и посочва с жест басейна с чиста вода. — Чувствай се като у дома си, Каин. Моля, заповядай.

— Хей, благодаря. Много си любезен — казвам му аз, докато Орбек минава с пухтене покрай него. — Ако наистина искаш да се чувствам като у дома си, дръж тази Мека пишка далеч от мен, щом сляза от него.

— Орбек изпълнява заповедите ми — отвръща Влечугото — и ако му наредя, няма да те притеснява. Нали, Орбек?

— Както кажеш, Влечуго — изхриптява огрилото.

— Ето, виждаш ли? Тук си в пълна безопасност, Каин. Съжалявам само, че не обявиха предварително пристигането ти; щяхме да излъскаме сребърните прибори.

Боже, тук всички са големи комици.

— Да, все тая. На колене, магаре. — Подсилвам заповедта с привидно извиване на нокътя и Орбек стене, докато коленичи. Смъквам се от гърба му и той се изправя с ръмжене над мен.

— Кучи син — казва той. — Ти го начукай на баща си! — Той се засилва, за да ме изрита в ребрата с крак, но Влечугото го възпира с една рязка дума. Чудно какво ли щеше да направи, ако Влечугото му беше заповядал да действа. Сигурно щеше да ме убие.