Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

— Да, господин херцог — отвърна старицата.

— О! Нима имам честта госпожата да ме познава? — възкликна неприятно изненаданият херцог и се спря в началото на алеята.

— Коя жена не познава господин маршала и херцог Дьо Ришельо? — гласеше отговорът. — Това би означавало, че не е жена.

— А бих ли се осмелил да попитам на свой ред с кого имам честта да разговарям?

— Аз съм графиня Дьо Беарн. Ваша покорна слугиня, господине — отговори старицата и направи дворцов поклон.

— Очарован съм, госпожо. Направо съм възхитен — каза той. — Благодаря на щастливия случай, който ни срещна. И вие ли водите дела, госпожо графиньо?

— Само едно-единствено, херцог, но в замяна на това какво! Не може да не сте чули за него! Делото срещу семейство Дьо Салюс.

— Срещу семейство Дьо Салюс?! Ами да, госпожо графиньо!

Като сумтеше, старицата пусна херцога да мине пред нея. Маршалът позвъни и госпожа Флажо, която продължаваше да е портиерка и готвачка, макар да бе станала прокурорша, дойде да отвори.

Откриха Флажо вбесен, с перо, как се мъчи да диктува на първия си писар едно страховито изложение.

— Боже милостиви, какво има, господин Флажо? — извика графинята и звукът на гласа й накара прокурора да се обърне към тях.

— А, госпожо, аз съм ваш най-предан слуга! Стол за госпожа графиня Дьо Беарн! Господинът с вас ли е, госпожо… О, ако не ме лъжат очите, в дома ми е дошъл самият херцог Дьо Ришельо! Още един стол!

— Господин Флажо, какво става с моя процес?

— Но, госпожо, аз тъкмо се занимавах с вашия случай!

— Но бихте могли да изслушате господин херцога, нищо, че се занимавате с моя случай.

— Извинете ме, господин херцог — заяви господин Флажо, — но вие сте твърде любезен човек и ще ме разберете…

— Разбирам, господин Флажо, разбирам.

— Ето, сега вече съм изцяло на ваше разположение.

— О, бъдете спокоен, няма да злоупотребявам с времето ви. Всъщност вие знаете какво ме води насам.

— Във връзка с папката, която господин Рафте ми връчи оня ден.

— Може би… А ще ми помогнете ли да го спечеля! А и ще бъде много любезно от ваша страна.

— Господине, тази работа ще се проточи безкрайно.

— Хубава работа! Защо?

— Защото делото ще се гледа след една година най-рано.

— А каква е причината за това, моля ви?

— Обстоятелствата, господин херцог, обстоятелствата. В течение ли сте на кралския указ?

— Мисля, че да… Но кой точно? Негово величество издава много укази.

— Става дума за указа, който отмени нашето решение.

— Добре. И после?

— После, господин херцог… Ще отговорим на това предизвикателство, като изиграем всичките си козове.

— А като ги изиграете, драги, няма ли да провалите възможностите в Съда? Нещо не ми е съвсем ясно. Не знаех, че Съдът крие някакви козове.

— Може би долната камара отказва да приема нови дела?

Намеси се госпожа Дьо Беарн, въпреки че делото на господин Дьо Ришельо в ни най-малка степен не отклоняваше вниманието й от нейното собствено.