Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
Някой сграбчи Шийми за лакътя. Той едва не изпищя.
— Тихо! — прошепна някаква жена. — В името на баща ти!
Младежът съумя да сдържи писъка си. Обърна се. И там, облечена с джинси и ръчнотъкана риза, с вързана на опашка коса, възбудено побеляло лице и блестящи тъмни очи, стоеше вдовицата на кмета.
— С-с-сай Торин… Аз… Аз… Аз…
Не можеше да измисли какво да каже. „Сега ще извика пазачите“ — помисли си.
— За момичето ли си дошъл? За онази Делгадо?
Мъката беше накарала лицето на Олив да изглежда по-малко подпухнало и странно подмладено. Шийми кимна.
— Добре. Ще те използвам да ми помогнеш, момче. Тя е долу, в килера, но я пазят.
Шийми смаяно я зяпна.
— Да не мислиш, че съм повярвала, че тя има нещо общо с убийството на Харт? — попита Олив, като че ли младежът се беше опитал да й възрази. — Може да съм дебела и бавно да съобразявам, но не съм пълна идиотка. Ела! Сийфронт не е подходящо място за сай Делгадо точно сега — твърде много хора от града знаят къде е тя.
5
Роланд!
Ще чува този глас в кошмарите си през остатъка от живота си, но никога няма да може да си спомни какво точно е сънувал, само ще знае, че тези сънища го разболяват — неспокойно крачи из омразни стаи, вслушвайки се във виковете по площадите на непознати градове…
Роланд от Гилеад.
Този глас, който почти разпознава; глас, който толкова прилича на неговия, че някой психиатър от света на Еди, Джейк би казал, че е_ неговият глас; глас от подсъзнанието му, но Роланд знае истината, знае, че често гласовете, които звучат почти като твоя собствен, когато говорят в главата ти, са на най-ужасните непознати, на най-опасните нашественици._
Роланд, сине на Стивън!
Топката първо го беше завела в Хамбри и къщата на кмета и той искаше да види по-добре какво става там, но после го беше отвела другаде — беше го призовала_ другаде с този странно познат глас, тъй че трябваше да му се подчини. Няма никакъв избор, за разлика от Рия или Джонас, защото той не гледа топката и създанията, които беззвучно разговарят вътре; той е в кълбото, част от безконечния му розов ураган._
Роланд, ела, Роланд, виж!
Ураганът ги понася. Той прелита над Ската, издига се все по-високо във въздуха, който отначало е топъл, после става студен; и не е сам в розовата буря, която го носи на запад по Пътя на лъча. Шеб прелита край него с килната шапка; пее „Хей, Джуд!“ с всичка сила, докато пожълтелите му от никотина пръсти удрят клавишите на невидимо пиано.
Роланд, ела!
… казва гласът — гласът на бурята, гласът на топката — и Роланд се подчинява. Двуглавият прелетя край него, стъклените му очи сияят с розова светлина. Странен мъж с фермерски дрехи преминава край него, дългата му червена коса се вее зад гърба му. „Ще съживи теб и твоите посеви!“ — казва и изчезва. След него, въртящо се като налудничава вятърна мелница, прехвърча метално кресло (на Роланд то му се струва като инквизиторско пособие) и момчето-стрелец си помисля „Господарката на сенките“_, без дори да знае защо му е хрумнало или какво означава._
Сега розовият вихър го носи над озъбени планини, после над плодородна долина, където широка река плиска тъмните си гънки като вена, отразявайки избелялото синьо небе, което се превръща в розово като диви рози, когато бурята преминава над нея. Напред Роланд вижда настъпваща завеса от мрак и сърцето му спира, но точно натам го носи розовият ураган и там трябва да отиде.
„Искам да се махна“_ — помисля си, но не е глупак и осъзнава, че може би никога няма да се измъкне. Стъклената топка на магьосника го е погълнала. Може да остане в бурното и, замъглено око завинаги._
„Със стрелба ще си пробия път навън“ — казва си, но се досеща, че няма оръжия. Гол е в бурята, носи се гол към заразния синьо-черен тумор, който е погребал пейзажа под себе си,
И при все това чува пеене.
Тихо, но прекрасно — сладостен хармоничен звук, който го кара да потрепери и да се сети за Сюзан: и мечка, и рибка, и зайче, и птичка…
Внезапно мулето на Шийми се понася край него, галопирайки през въздуха — с очи, проблясващи като мълнии. След него, нахлупила сомбреро_ и яхнала метла, прелита. Рия от Кьос. „Ще те хвана, красавецо!“ — пищи тя към летящото муле, сетне, кискайки се, изчезва._