Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
Роланд се врязва в мрака и не може да си поеме дъх. Светът около него се е превърнал в мрак; въздухът сякаш пълзи по кожата му като пълчища насекоми; удрят го оттам-отсам невидими юмруци, след това се понася надолу с такава скорост, че се уплашва да не се разбие в земята: тъй падна властелинът.
Мъртви поля и изоставени селца се появяват в здрача; вижда оголени дървета, които не хвърлят сянка — о, но там всичко е сянка, всичко е смърт, това е краят на света.
ТУК СА НЕДИШАЩИТЕ БЛЕДОЛИКИ.
— Недишащите, белите лица!
Да, някак си той го знае. Това е мястото на убитите войници, на разбития шлем, на ръждясалата алебарда; оттук идват бледите воини. Това е ТЪНДЪРКЛАП, където часовниците вървят назад и гробовете повръщат своите мъртъвци.
Пред него има дърво, протегнато като костелива, сгърчена, ръка; на най-горния му клон е забучен скунк. Животинчето би трябвало да е мъртво, но докато розовият вихър носи Роланд покрай него, то вдига глава, поглежда го с неизразима болка и ужас, „Ко!“ — изпищява и също изчезва.
Погледни напред, Роланд — виж своята орис.
Внезапно той разпознава, гласа — това е гласът на Костенурката.
Вижда ярка синъо-златна светлина да прорязва мръсния здрач на ТЪНДЪРКЛАП. Преди да може да стори друго, освен да я забележи, тя заличава мрака и в светлината се появява нещо, измъкващо се като пиле от яйце, създание, което най-сетне се е родило.
— Светлина. Нека бъде светлина…
… крещи Костенурката и Роланд закрива с длани очите си, за да не бъде ослепен. Под него се плискат поля от кръв — или поне така си мисли тогава, момче на четиринадесет, което точно днес е влязло в първата си битка. Това е кръвта, която се излива от ТЪНДЪРКЛАП и се опитва да удави нашата част от света_ — мисли си той и в продължение на неизброими години няма да се сети за това, докато най-сетне не разкаже за видяното в топката и не сглоби спомените си със съня па Еди, и не каже на своите приятели, докато седят край пътя в края на нощта, че е грешил, бил е измамен от блясъка, който е последвал мрачните сенки на ТЪНДЪРКЛАП — „Не беше кръв, ами рози!“ — ще каже на Еди, Сузана и Джейк._
Стрелецо, погледни!
Да, това е то, мръсен сиво-черен стълб, издигащ се на хоризонта — Тъмната кула, мястото, където всички Лъчи, всички силови линии, се преплитат. В нейните спираловидни прозорци вижда, яростен син пламък и чува виковете на всички, заключени вътре — чувства както силата, на това място, така и нередното в него: чувства как то разпръсва заразата над всичко, смекчава границите между световете, а потенциалът му нараства, докато заразата отслабва реалността му, като при разяждано от рак тяло; тази кошмарна протегната, ръка от тъмносив камък е най-голямата загадка на света и последната ужасна гатанка.
Това е Кулата, Тъмната кула, издигаща се в небето, и докато Роланд се носи към нея с розовия ураган, си мисли: „Ще влезем в теб с моите приятели, ако ка желае да е така, ще влезем в теб и ще се преборим с погрешното в теб. Може да минат години, но се кълна в птичка и мечка, и заек и рибка, с всичката любов, която…“
Но сега небето се изпълва с оръфани облаци, които се носят откъм Тъндърклап и светът се смрачава, синята светлина от прозорците на кулата блести като очите на безумец и Роланд чува хиляди пищящи, умоляващи гласове.
— Ти ще убиеш всичко и всеки, когото обичаш — казва гласът на Костенурката и сега това е жесток глас, жесток и твърд.
— … и въпреки това Кулата ще бъде заключена за теб.
Стрелецът дълбоко си поема дъх и събира всяка капчица от силата си, а когато извиква отговора си към Костенурката, прави го в името на всички свои предшественици:
— НЕ. НЯМА ДА БЪДЕ ЗАКЛЮЧЕНА. КЪЛНА СЕ В ИМЕТО НА БАЩА СИ, НЯМА ДА БЪДЕ ЗАКЛЮЧЕНА.
— Тогава умри.
— казва гласът и Роланд е запратен към стената на Кулата, за да бъде размазан като буболечка. Но преди това да се случи…
6
Кътбърт и Алан гледаха Роланд с нарастваща тревога. Беше вдигнал късчето от Дъгата на Маерлин към лицето си, обгърнал го с длани като човек, който държи церемониален бокал преди да вдигне тост. Страните и челото му бяха облени от розова светлина, която накара двамата да потръпнат. Беше някак жива… и гладна.
Помислиха си едновременно: „Не виждам очите му. Къде са очите му?“
— Роланд? — повтори Кътбърт. — Ако искаме да потеглим към Висящата скала, преди да са се приготвили да ни посрещнат, трябва да оставиш това занимание.