Зимата на света [bg]

Докато си мислеше това, започна втората вълна.

Този път самолетите дойдоха от изток. Някои погнаха измъкващия се кораб Невада, други обстрелваха дока, където Дюърови се бяха качили на лодката си. Почти веднага в един плаващ док разрушителят Шоу експлодира сред големи огнени езици и кълба пушек. По водата се разля гориво и пламна. Тогава и военният кораб Пенсилвания — в най-големия от сухите докове — беше ударен. Два разрушителя в същия сух док избухнаха, когато муниционните им погреби пламнаха. Чък и Еди се пънеха на греблата и се потяха като състезателни коне. В доковете се появиха морски пехотинци — явно от близките казарми — и донесоха противопожарно оборудване. Най-накрая достигнаха офицерската площадка. Чък скочи и бързо завърза катера, а Еди помагаше на хората да излизат. Всички изтичаха в колата. Чък седна на шофьорското място и включи двигателя. Радиото се включи автоматично и той чу говорителя на КГМБ да обявява: „Всички служещи в армията, флота и морската пехота да докладват незабавно за местоположението си“. Не можа да докладва на никого, но беше уверен, че първата му заповед ще бъде да осигури безопасността на поверените му четирима цивилни, още повече, че две бяха жени, а един — сенатор.

Щом всички влязоха в колата, той тръгна.

Втората вълна на атаката явно приключваше. Повечето от японските самолети се отдалечаваха от залива. При все това Чък караше бързо — можеше да има и трета вълна. Главната порта беше отворена. Ако беше затворена, щеше да се изкуши да опита да я разбие.

Нямаше автомобилно движение.

Отдалечи се от залива по магистралата „Камеамеа“. През ума му мина, че колкото по-далече е от Пърл Харбър, толкова по-безопасно ще е за семейството му. Тогава видя как самотният Зеро се насочва към него. Летеше ниско по протежение на магистралата; миг по-късно Чък схвана, че се е прицелил в колата. Оръдията бяха в крилете, и имаше немалка вероятност да пропуснат тясната кола; картечниците обаче бяха близо една до друга, от двете страни на кожуха на двигателя. Ако пилотът беше умен, щеше да използва тях.

Чък огледа трескаво двете страни на шосето.

Нямаше укритие — нищо освен ниви със захарна тръстика.

Започна да кара на зигзаг. Пилотът беше достатъчно разумен да не опитва да го засича. Пътят не бе широк, и ако Чък навлезеше в тръстиковата нива, колата щеше да се движи със скоростта на пешеходец. Той натисна педала на газта и разбра — колкото по-бързо караше, толкова по-голям беше шансът да не го ударят. После беше твърде късно за предпазливост. Самолетът бе толкова близо, че Чък можеше да различи кръглите черни дупки в крилете, през които стреляха оръдията. Както и предположи, пилотът започна с картечниците; куршумите вдигнаха прахоляк от пътя пред него. Чък сви наляво, към извивката, а после, вместо да продължи, свърна надясно. Пилотът оправи прицела си.

Куршумите удариха капака. Предното стъкло стана на сол. Еди изрева от болка, а една от жените отзад изпищя.