Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Зимата на света [bg]
Зимата на света [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зимата на света [bg]

Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ — първата книга от изключителния исторически епос на Кен Фолет, трилогията „XX век“ — се превърна в световна сензация. За нея „Ю Ес Ей Тудей“ писа „завладяваща и очарователна книга, която ще ви погълне за дни или дори за седмици“, а в литературната рубрика на „Ню Йорк Таймс“ я определиха като „разказ, който грабва и остава четивен до края“. Според „Уошингтън Поуст“ „Ако следващите два тома са също толкова живи и увлекателни като първия, то чакането ще си струва“. „Зимата на света“ започва там, където завърши „Крахът на титаните“ — петте семейства в Америка, Германия, Русия, Англия и Уелс навлизат в епоха на огромни обществени, политически и стопански сътресения. Разказът проследява началото на Третия Райх, испанската Гражданска война, великата драма на Втората световна война и създаването на американската и съветската атомни бомби. Карла фон Улрих, чийто баща е германец, а майка й е англичанка, вижда как нацистката вълна поглъща живота й. И се решава на постъпка, която изисква голяма храброст и носи голяма мъка… В Америка братята Уди и Чък Дюър, всеки със своята тайна, поемат по различни пътища към великите събития. Единият е във Вашингтон, а другият — в кървавите джунгли на тихоокеанските острови… Английският студент Лойд Уилямс преживява ужасите на испанската Гражданска война, за да открие, че трябва да се бори срещу комунизма така твърдо, както и срещу фашизма… Американката Дейзи Пешкова е амбицирана да стане част от висшето общество и се вълнува само от популярността си и от това да се издигне, докато войната не преобръща всичко за нея. И то не веднъж, а два пъти… В Съветския съюз братовчедът на Дейзи, Володя Пешков, гради кариера във военното разузнаване. Той ще повлияе не само върху тази, но и върху бъдещата война. Съдбите на тези и на много други герои се преплитат. Преживяното от тях осветлява катаклизмите на двадесетия век. От аристократичните салони до кръвта и дима на бойното поле, читателят следва сложната драма на техния живот. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“, а това е неговото продължение „Зимата на света“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 236 237 238 239 240 241 242 243 244 ... 384
Перейти на страницу:

Японецът си тръгна.

Колата започна да се движи на зигзаг от само себе си. Сигурно някоя от предните гуми е била ударена. Чък се бореше с кормилото и опитваше да остане на пътя. Колата се завъртя настрани, Занесе извън настилката, заби се в нивата и спря. От двигателя се надигнаха пламъци и Чък усети миризмата на бензина. — Всички навън! — изрева той. — Преди резервоарът да е гръмнал! Отвори вратата си и изскочи навън. Отвори и задната врата — баща му изхвърча и издърпа и жена си. Чък видя как останалите излизат от другата страна. — Бягайте! — извика той, но нямаше нужда. Въпреки раняването, Еди вече търчеше с накуцване към тръстиковата нива. Уди едновременно носеше и влачеше Джоан, която явно също бе ранена. Родителите му, видимо невредими, се понесоха в полето. Той ги последва. И тримата тичаха стотина ярда, а после се проснаха на земята. За миг се възцари тишина. Звуците на самолетите се бяха превърнали в далечно бръмчене. Чък вдигна поглед и видя как мазният пушек от пристанището са издига на хиляди футове нагоре във въздуха. Над всичко това, на север се насочваха малцината останали бомбардировачи с висок таван на полета. Тогава се разнесе гръм, който го оглуши. Дори със затворени очи видя яркия блясък на експлодиралия бензин. Връхлетя го гореща вълна.

Надигна се и погледна назад. Колата гореше.

Скочи на крака:

— Мамо? Добре ли си?

— По чудо не съм ранена — спокойно произнесе тя, докато баща му й помагаше да стане. Уди огледа полето и видя останалите. Отърча до Еди, който стоеше прав, стиснал бедрото си с ръка.

— Ранен ли си?

— Боли ужасно — отвърна му Еди. — Но няма много кръв.

Успя да се усмихне.

— Мисля, че е горната част на бедрото ми, но не са засегнал жизненоважни органи.

— Ще те заведем в болницата.

В този миг Чък дочу ужасен звук.

Брат му плачеше.

Уди плачеше не като бебе, а като загубено дете — високи хлипове на пълно отчаяние.

Чък начаса разбра, че сърцето на брат му е разбито.

Изтича до него. Уди беше застанал на колене; гърдите му се вдигаха и спущаха тежко, устата му беше отворена, от очите му се лееха сълзи. Белият му ленен костюм беше покрит с кръв, но той не беше наранен. Между хълцанията простенваше:

— Не, не!

Джоан лежеше по гръб на земята пред него.

Чък веднага разбра, че е мъртва. Тялото й бе неподвижно, а очите бяха отворени и гледаха в нищото. Предната част на ярко оцветената й памучна рокля беше напоена с яркочервена артериална кръв; на места червеното потъмняваше. Чък не можеше да види раната, но предположи, че е получила куршум в рамото и че той е прерязал аксиларната й артерия. Сигурно е умряла от загуба на кръв за няколко минути.

Не знаеше какво да каже.

Останалите дойдоха и застанаха до него — мама, татко и Еди. Мама коленичи на земята до Уди и го прегърна.

— Горкото ми момче — каза тя, сякаш той беше дете.

Еди постави ръка на раменете на Чък и го прегърна дискретно. Татко коленичи до тялото. Той се протегна и хвана ръката на Уди.

Риданията на Уди леко утихнаха.

Баща му каза:

— Затвори очите й, Уди.

Ръката на сина му трепереше. Овладя я с усилие.

Протегна върховете на пръстите си към клепачите й.

После изключително нежно затвори очите й.

Дванадесета глава

1942 година (I)

I

В първия ден на новата година Дейзи получи писмо от бившия си годеник, Чарли Фаркарсън. Когато го отвори, Дейзи беше сама на масата за закуска в къщата на „Мейфеър“. У дома бяха само старият иконом, който й наля кафе, и петнадесетгодишната прислужница, която й донесе препечени филийки от кухнята. Чарли не пишеше от Бъфало, а от Дъксфорд, военновъздушна база в Източна Англия. Дейзи беше чувала за това място. То се намираше близо до Кембридж, където тя се бе запознала и със съпруга си, Бой Фицхърбърт, и с мъжа, когото обичаше — Лойд Уилямс. Стана й приятно да получи новини от Чарли. Той я изостави, разбира се, и навремето тя го мразеше. Ала това бе отдавна. Сега тя се чувстваше като съвсем различен човек. През тридесет и пета тя беше богата американска наследница, госпожица Пешков. Днес беше виконтеса Абъроуен, английска благородничка. Все пак това, че Чарли мислеше за нея, й достави удоволствие. Жените винаги предпочитат мъжете да ги помнят.

Чарли беше писал с тежка писалка и черно мастило.

Почеркът му беше нестроен, буквите — едри и неравни. Дейзи прочете:

„Преди всичко, разбира се, искам да се извиня за това, как постъпих с теб в Бъфало. Щом си помисля за постъпката си, потрепервам от ужас.“

1 ... 236 237 238 239 240 241 242 243 244 ... 384
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)