Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
„Мили Боже“, рече си Дейзи, „явно е пораснал.“
„Какви сноби бяхме всички ние и колко бях слаб аз, та позволих на покойната ми майка да ме принуди да се държа толкова безчестно.“
„А, покойната му майка. Значи старата кучка е мъртва. Може би това обяснява причината.“
„Постъпих в 133-та ескадрила Ийгъл. Сега летим на самолети Хърикейн, обаче всеки момент ще получим Спитфайъри.“
Имаше три ескадрили Ийгъл в Кралските военновъздушни сили. Съставени бяха от американски доброволци. Дейзи се изненада — тя не очакваше от Чарли доброволно да иде да воюва. Когато се познаваха, той се интересуваше единствено от кучета и коне. Наистина бе пораснал.
„Ако сърцето ти позволява да ми простиш или поне да загърбиш миналото, с удоволствие бих се срещнал с теб и бих се запознал с твоя съпруг.“
Дейзи предположи, че споменаването на съпруга й беше тактичен начин Чарли да покаже, че няма романтични намерения.
„В края на следващата седмица имам отпуск и ще бъда в Лондон. Мога ли да поканя двама ви на вечеря? Моля те, съгласи се.
С най-приятелски добри пожелания,
Чарлс Х. Б. Фаркарсън“
Този уикенд Бой не беше у дома, ала Дейзи прие поканата. Много й липсваше мъжка компания, подобно на повечето жени в Лондон по време на войната. Лойд беше заминал за Испания и Изчезна там. Каза, че ще бъде военен аташе в британското посолство в Мадрид. Дейзи се молеше това да е истина и работата му да е толкова безопасна, ала не вярваше. Когато го попита защо правителството праща способен и здрав млад офицер на чиновническа работа в неутрална държава, Лойд обясни колко е важно Испания да не се насърчава да мине на страната на нацистите. Но каза това с пакостлива усмивка, която говореше на Дейзи, че не бива да се оставя да я залъгват. Опасенията й бяха, че той минава през границата и работи с френската съпротива. Спохождаха я кошмари как немците залавят и измъчват Лойд. Не го беше виждала повече от година. Като че й беше ампутиран крайник — усещаше го непрестанно. Но се радваше, че ще прекара вечерта с мъж, пък бил той и нескопосният, грозноват и тромав Чарли Фаркарсън.
Чарли запази маса в ресторанта на хотел „Савой“.
Във фоайето на хотела, докато келнерът й помагаше да свали палтото от норки, към Дейзи се приближи висок, официално облечен мъж. Видя й се смътно познат. Мъжът подаде ръка и свенливо рече: — Здравей, Дейзи. Голямо удоволствие е да те срещна след толкова години.
Щом чу гласа му, Дейзи разбра, че това е Чарли.
— Божичко! Променил си се!
— Поотслабнах — призна Чарли.
— Определено.
„Четиридесет-петдесет фунта“, предположи тя. Така изглеждаше по-добре. Сега чертите му бяха по-скоро груби, а не грозни. — А ти изобщо не си се променила — продължи Чарли, докато я оглеждаше от глава до пети. Дейзи се беше постарала да се облече добре. Заради войната от години не бе купувала нищо ново, но за тази вечеря измъкна сапфирено синя копринена вечерна рокля без рамо, на Ланвин. Беше се сдобила с нея по време на последното си посещение в Париж преди избухването на войната. — След няколко месеца ще навърша двадесет и шест — каза тя. — Не вярвам, че изглеждам като на осемнадесет. Чарли сведе очи към деколтето й, изчерви се и отговори:
— Повярвай ми, така е.
Влязоха в ресторанта и се настаниха.
— Страхувах се, че няма да дойдеш — подхвърли Чарли.
— Часовникът ми спря. Извинявай за закъснението.
— Само двадесет минути. Смятах да чакам един час.
Келнерът предложи напитки.
— Това е едно от малкото места в Англия, където сервират прилично мартини — обясни Дейзи.
— Две мартинита тогава — поръча Чарли.
— За мен чисто, с маслинка.
— И за мен.
Дейзи изучаваше Чарли, заинтригувана от промяната в него. Някогашната му тромавост се бе превърнала в чаровна свенливост. Все още й беше трудно да си го представи като летец-изтребител, който сваля немските самолети. Лондонският Блиц беше свършил преди половин година и вече в небето над Южна Англия не се водеха въздушни боеве. — С какво по-точно се занимаваш? — поинтересува се тя. — Предимно летя с ескадрилата над Северна Франция. На дневна светлина.
— Какво представляват вашите операции?
— Атака на бомбардировач, ескортиран от многобройни изтребители. Основната цел е да се примамят противниковите самолети да влязат в сражение, при което ние имаме числено превъзходство. — Мразя бомбардировачите — отвърна Дейзи. — Преживях Блица.