Лебедова песен [bg]
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-01-0493-3
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Лебедова песен [bg]». Краткое содержание книги:
„Шеметно пътешествие в царството на ужаса“. Дийн Кунц
„Смразяващо видение за бъдещето, което ще ви накара да четете трескаво чак до шокиращия финал“. Джон Сол
„Завладяваща история с епични пропорции“. Пъблишърс Уийкли
— В каква посока е обърнато огледалото? — попита тя.
— На север — отвърна Джош. — Дойдохме от юг. По този път. — Той посочи противоположната посока. — Защо? — Нямаше представа какво вижда Суон, когато погледнеше в това чудо. Всеки път, когато я попиташе, тя вдигаше рамене и оставяше огледалото. Но то винаги му беше напомняло за един стих, който майка му обичаше да чете от Библията: „Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава — лице с лице“30.
Фигурата със светещия пръстен не се беше намирала толкова близо досега. Понякога беше толкова далеч, че светлината не беше нищо повече от искра в стъклото. Суон не знаеше коя е тя и какво представляваше стъкленият пръстен, но смяташе, че и двете са много важни. Сега жената се намираше близо, по нейна преценка беше някъде на север от Мерис Рест.
Тъкмо щеше да отговори на Джош, когато лицето с прокажената, подобна на пергамент кожа, изникна над лявото ѝ рамо. Чудовищната мутра изпълни цялото огледало, устата ѝ се ухили със сивите си устни, а на челото ѝ се появи алено око с абаносова зеница. На бузата ѝ, подобно на рана, се отвори втора уста с остри зъби, които изпъкнаха напред, сякаш за да ухапят Суон по врата.
Момичето се обърна толкова бързо, че тежестта на главата ѝ едва не я завъртя като пумпал.
Пътят зад нея беше пуст.
Суон свали вълшебното огледало. Достатъчно се взира в него за днес. Ако онова, което ѝ показваше, беше истина, то фигурата със светещия стъклен пръстен беше много близо.
Но още по-близо беше създанието, което ѝ приличаше на Дявола от картата „Таро“ на Леона Скелтън.
Джош изпрати с поглед Суон, която мина по пътеката от плочки до бараката на Глори Боуен, и погледна на север. Всичко беше спокойно и пусто, само димът от комините се издигаше нагоре и биваше разкъсван от вятъра. Гигантът погледна отново каруцата и поклати глава. Знаеше, че Муле ще се справи с всеки, който опиташе да го открадне, а и вече нямаше нищо друго за крадене.
— Там беше всичката ни храна — каза по-скоро на себе си той. — Дори последната трохичка!
— О, знам едно място, на което можеш да хванеш много големи парчета — сподели Арън. — Само трябва да знаеш къде са и да ги улавяш бързо.
— Какво да улавям бързо?
— Плъхове — отвърна момчето, сякаш всеки глупак знаеше, че повечето хора в Мерис Рест оцеляваха именно по този начин през последните години. — Това ще вечеряме тази вечер, ако смятате да останете.
Джош преглътна трудно, макар да не можеше да отрече, че познава добре вкуса на месото от плъх.
— Надявам се да имате сол — каза той и последва Арън по стъпалата. — Обичам месото доста солено.
Точно преди да стигне до вратата, кожата на врата му настръхна. Чу Муле да пръхти и да цвили, и отново погледна пътя. Имаше неприятното усещане, че го наблюдават… не, беше нещо повече от това. Имаше чувството, че му правят дисекция.
Нямаше никой. Ни жива душа.
Вятърът виеше около него и донесе до слуха му скърцане… на колела, които се нуждаеха от смазване. Звукът се изгуби само след секунда.
Светлината бързо замираше, а на Джош му беше пределно ясно, че не бива да се разхожда по алеите на това място през нощта дори за Т-боун стек. Влезе в бараката и затвори вратата след себе си.
Десет
Царевични зърна
59
Суон се събуди от сън. В него бягаше през поле от човешки тела, които се поклащаха като пшенични класове на вятъра, а по петите я преследваше създанието с едно-единствено алено око, чиято коса сечеше глави, ръце и крака. Главата ѝ беше прекалено тежка, а краката ѝ затъваха в жълтата кал и не можеше да бяга бързо. Чудовището я доближаваше. То продължаваше да размахва косата си, която свистеше във въздуха като писък. Суон падна върху детски труп и погледна белите му ръце — едната се беше забила в земята, а другата беше стисната в юмрук.
Момичето лежеше на пода в бараката на Глори Боуен. Жаравата зад решетката на печката все още хвърляше слаба светлина и оскъдна топлина наоколо. Изправи се бавно до седнало положение и се облегна на стената. Ръцете на детето се бяха запечатали в главата ѝ. Джош се беше свил близо до нея и дишаше тежко в съня си. Ръсти спеше до печката, завит с едно тънко одеяло. Под главата му беше възглавницата от кръпки. Глори беше свършила чудесна работа по почистването и зашиването на раните, но каза, че следващите два дни ще бъдат тежки за него. Жената постъпи много мило, като им позволи да останат да пренощуват тук и сподели водата и яхнията си. Арън ѝ зададе десетки въпроси за състоянието ѝ, за земите отвъд Мерис Рест и за всички неща, които беше видяла. Глори му каза да спре да я тормози, но тя нямаше нищо против. Арън беше любопитен момък, а това беше нещо рядко и трябваше да се окуражава.
30
Кор. 13:12. (Всички цитати от Библията са в превод на Библейско общество 2000.).