Лебедова песен [bg]

Суон можеше да познае този лай навсякъде.

Протегна се, за да събуди Джош и да му каже, че Убиец е намерил пътя, но той хъркаше и бълнуваше насън. Остави го да спи, изправи се с помощта на багетата и отиде до вратата.

Лаят затихна, когато вятърът смени посоката си, но Суон разбра какво се опитваше да ѝ каже: „Побързай! Ела да видиш какво ще ти покажа!“.

Тя си облече палтото, закопча го до врата и излезе от бараката в мрака.

Не можеше да види териера. Джош беше свалил юздите на Муле, за да може да се защитава сам и животното се беше отдалечило, за да си намери убежище.

Вятърът се надигна отново, а с него и лаят. Откъде идваше? „Отляво — помисли си Суон. — Не, отдясно!“ Слезе по стъпалата. Нямаше следа от Убиец, а и лаят беше секнал. Но беше сигурна, че беше дошъл отдясно, може би от онази алея, същата, по която Арън я беше отвел до езерото.

Суон се поколеба. Навън беше студено и тъмно, ако не се броеше сиянието на клада, която се намираше през няколко алеи. Беше ли чула лая на Убиец, или не? Сега не го чуваше, не чуваше нищо друго освен пронизителния писък на вятъра по алеите и между бараките.

Замръзналите ръце на детския труп отново се появиха в съзнанието ѝ. Какво имаше в тези ръце, че постоянно я преследваха? Не беше само фактът, че принадлежаха на мъртво дете… имаше нещо много, много повече.

Не разбра кога точно взе това решение или кога направи първата крачка, но в следващия миг вече беше тръгнала по алеята и опипваше с Ревльото пътя си. Беше се насочила към нивата.

Зрението ѝ беше размазано и окото ѝ щипеше от болка. Суон ослепя, но не се паникьоса, а просто изчака да отмине с надеждата, че това не беше моментът, в който щеше да изгуби зрението си завинаги. То се завърна и тя продължи напред.

Падна веднъж върху поредния труп в алеята и чу някакво животно да ръмжи наблизо, но това не я спря. Не след дълго полето се разкри пред нея на слабата светлина на далечната клада. Тръгна по него, придружена от вонята на отровното езеро, и се замоли да помни пътя.

Лаят се завърна, някъде отляво. Суон смени посоката си, за да го последва и се провикна:

— Убиец! Къде си? — Вятърът обаче грабна и отнесе гласа ѝ.

Стъпка по стъпка Суон пресече нивата. На някои места снегът достигаше десет-петнадесет сантиметра, но на други вятърът го беше издухал и разкрил под него голата земя. Лаят отново заглъхна, след което се завърна от различна посока. Момичето промени курса си с няколко градуса, но не виждаше териера никъде.