![Достатъчно време за любов [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/1/9/dostatchno-vreme-za-lyubov-bg-download.jpg)
Достатъчно време за любов [bg]
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #24
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Квазар
- ISBN: 954-8826-33-X
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Достатъчно време за любов [bg]». Краткое содержание книги:
Годината е 4272 по григорианския календар, или 2053 от началото на Великата Диаспора на човешката раса.
Лазарус Лонг — човекът с много лица и имена, преживял повече от две хилядолетия , най-възрастният член на човешката раса — се завръща на планетата Секундус, за да умре. По най-простия начин — чрез отказ от поредното подмладяване. Но се намират хора, които не могат да позволят мъдростта му да бъде изгубена за човечеството. А и самия Лазурис има какво още да научи…
Но тук и сега нямаше забрана да се носи оръжие, и въпреки това никой не ходеше въоръжен.
Лазарус слезе от автобуса в Мак Джи и намери Асоциацията на християнската младеж. Там за долар и половина се сдоби с ключ от малка като клетка стаичка, кърпа и сапун.
Лазарус взе един душ и на връщане от банята видя на една маса в коридора телефонни апарати на Бел и Хоум с оставена до тях табелка, на която пишеше: „Градски разговори: 5 цента. Плащане при администратора.“ Лазарус помоли да му дадат справочника на абонатите на Бел, където откри телефона на „Чепман, Боулз и Финеган, адвокати и юристи“, чиято кантора се намираше в Р. А. Лонг Билдинг. Да, точно това му трябваше. След още малко ровене намери и адреса на Артър Дж. Чепман, адвокат, живеещ в Пасео.
Дали да не изчака до утре? Не си заслужава, нали Джъстин му беше казал паролата. Лазарус подаде никеловата монета на администратора и протегна ръка към апарата на Бел.
— Дайте номера, моля!
— Центъра, Атуотър-едно-две-две-четири.
— Ало! Господин Артър Джей Чепман ли е на телефона?
— Слушам ви.
— Мистър Айра Хауард ми каза, че мога да се обърна към вас, господин съветник.
— Интересно. Кой сте вие?
— Животът е кратък…
— Но годините са дълги — отговори адвокатът.
— Докато не настъпят лошите дни.
— Много добре. Какво мога да направя за вас, сър? Някакви проблеми ли имате?
— Не, сър. Не бихте ли могли да вземете от мен един плик и да го предадете на секретаря на фондацията?
— Разбира се. Можете ли да го донесете в офиса ми?
— Утре сутринта, сър?
— Към девет и половина. В девет трябва да съм в съда.
— Благодаря, сър, ще дойда. Лека нощ.
— Ще се радвам да ви видя. Лека нощ.
На една крачка разстояние стоеше бюро, а върху него се мъдреше поредният призив да се ползват услугите на администратора; над него бе закачена табелка с надпис, в който се четеше явен упрек: „А ти писа ли тази седмица на майка си?“. Лазарус помоли за лист хартия и плик, като честно си призна, че смята да пише писмо на близките си. Администраторът му подаде един лист.
— Приятно е човек да чуе това, мистър Дженкинс. Сигурен ли сте, че тази хартия ще ви стигне?
— Ако не ми стигне, ще си поискам още. Благодаря.
След като закуси (кафе и понички, пет цента), Лазарус намери на Гранд Авеню магазин, където изхарчи петнайсет цента за пет плика, после се върна в асоциацията и подготви посланието. Пликът бе връчен лично на мистър Чепман, въпреки явното недоволство на секретарката му. Отгоре пишеше: „До секретаря на фондацията Айра Хауард“.
Вътре бе сложен друг плик с надпис: „До секретаря на фондацията на Семействата Хауард през 2100 година след Рождество Христово“.
Върху третия плик се четеше: „Моля да се пази в архивите на Семействата хиляда години. Препоръчително в инертна атмосфера“.
На четвъртия: „Да се отвори от главния архивар през 4291 година по григорианския календар.“
И на последния имаше надпис: „Да се връчи по молба на Лазарус Лонг или на който и да било член от Семейството му, обитаващо колонията на Терциус“. В този плик Лазарус беше сложил плика, даден му в Асоциацията на християнската младеж, в който пък беше поставена бележката, написана от Лазарус миналата нощ. Там се изброяваха имената на всички членове на Семейството, които живееха в Буундок. Начело в списъка стояха имената на Лапис Лазули и Лорелай Ли.
4 август 1916 година григ.
Скъпи мои!
Направих грешка: пристигнах преди два дни — и с три години по-рано! Но както и преди, искам да ме вземете от кратера точно десет години след кацането ми, а именно на 2 август 1926 година по григорианския календар.
И моля ви, убедете Дора, че тя няма никаква вина. Грешката е моя или на Анди, а може би инструментите, с които разполагахме, се оказаха недостатъчно точни. Ако Дора иска да се пренастрои (а не е задължително да го прави, защото до срещата остават точно десет земни години), кажете й да разбере от Атина датите на слънчевото затъмнение. Засега нямах възможност да ги уточня, защото току-що пристигам в Канзас Сити.