Гравитационна дъга [bg]

Вътре дават някакъв прием. Момичета пеят „Не сядай под ябълката“ и даже ако това не са Сестрите Андрюс781, напълно е възможно да са те самите. Акомпанира им танцов оркестър с хипер многобройна секция дървени духови инструменти. Смях, звън на стъкло, многоезиков брътвеж — обикновена делнична вечер тук на знаменитата Конференция. Хашишът е увит в станиол и пъхнат в полуизгнила разпадаща се торбичка за тоалетни принадлежности. И мирише много хубаво. Ах, поврага, как забрави да вземе лула?

Всъщност, така може би е по-добре. Над Слотроп, на нивото на очите има тераса и завързани за дървена решетка обсипани с млечно бял цвят прасковени дървета. Докато той клечи и преценява теглото на хашиша, остъклената врата се отваря и някой излиза на терасата на чист въздух. Слотроп замръзва на място и в главата му се върти: невидим съм, невидим… Приближават стъпки и на перилата се обляга — е, може да звучи странно, обаче това е Мики Руни. Слотроп го разпознава моментално, луничавият палав син на съдията Харди782, триизмерен, собственолично, със смокинг и изражение „май откачам“. Мики Руни се блещи в Ракетчика, а той стои като истукан с торбичката хашиш в ръка, мокро привидение с наметка и шлем. Слотроп, чийто нос е на едно ниво с лъскавите черни обувки на Мики Руни, поглежда нагоре към осветената стая зад актьора и различава някой приличащ слабо на Чърчил, много дами с вечерни рокли с толкова дълбоки деколтета, че дори от този ъгъл се виждат повече цици, отколкото в „Мински“783… и може би, може би дори ще успее да зърне този президент Труман. Напълно уверен е, че пред очите му е именно Мики Руни, макар впоследствие Мики Руни, където и да ходи, ще премълчава факта, че изобщо е виждал Слотроп. Изключителен момент. Слотроп е наясно, че трябва да каже нещо, но речевите му центрове са тотално блокирали. „Хей, вие сте Мики Руни“ изглежда някак неуместно. И така, двамата стоят абсолютно неподвижно, полъхвани от окръжаващата ги нощ на победата, а големците в озарената в жълто от електродъговото осветление стая интригантстват против неподозиращите.

Първи не устоява Слотроп: вдига пръст към устните си, офейква назад покрай вилата и слиза на брега, а Мики Руни облакътен на перилата продължава да наблюдава.