Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
Новата квартира му разкри и други свои предимства. Като излезеш от главния вход и пресечеш Домплац, се озоваваш пред катедралата „Свети Стефан“ — само на няколко минути път пеша. Ако пък поемеш по Блутгасе и след малко завиеш надясно, излизаш при Дома на тевтонските рицари, където навремето го изритаха по стълбите. Колко отдавна беше това, оттогава мина цяла вечност! Доставяше му удоволствие и да наблюдава как слънцето късно сутрин бавно огрява прозорците на спалнята му. По слънцето той определяше времето и спеше до прозореца, макар Констанце да окачествяваше това като странен каприз. Веднага щом слънчевият лик надникнеше в прозореца, Волфганг разбираше: трябва да става, иначе няма да изпълни плана си за този ден. Откак доходите им се увеличиха, той намали броя на учениците си. Сега спеше повече, не се изморяваше толкова и отново се чувствуваше млад и изпълнен със сили.
Констанце слезе в избата да извади вода от кладенеца — беше дадена строга заръка на прислужницата да не оставя бебето нито за миг само. И когато после се уми със студената вода, почувствува как новото им жилище лека-полека изгубва част от прелестите си.
Днес както обикновено през студените дни Констанце си изми лицето и ръцете, а после потопи и краката си — водата не бива да се хаби, — но не почна да се мие цялата. Трудно е да си представиш, но тя нямаше да може да се измие прилично, докато не се върнат топлите дни, когато ще може да ходи на Дунава — а дотогава има още много месеци. Като се уми, Констанце се напръска с парфюм и това й по-действува ободрително. Когато посрещна Волфганг, той я целуна дълго и пламенно. Беше възбуден.
— Ван Свитен иска да ме представи на Йозеф Хайдн. Композиторът сам изразил желание да се запознае с мен. Това се казва чест, Щанци! — Той хвана жена си за ръка и затанцува с нея из гостната.
Като влезе в дома на ван Свитен следващата неделя, за когато бе набелязана срещата, Волфганг изпитваше вълнение. Хайдн може да се окаже втори Глук или Салиери, въпреки че като композитор много превъзхожда и двамата. Той може да се отнесе враждебно, със завист, при това е вече петдесет и две годишен и има право да гледа на него като на прекомерно развито за годините си момче. Волфганг премисляше много причини, поради които те двамата можеха да не се харесат.
Ван Свитен запозна композиторите така тържествено, сякаш бяха държавни глави, и извести, че тази следобедна сбирка ще принадлежи само на тях тримата. Важният тон на барона едва не разсмя Волфганг. Но Хайдн имаше много сериозен вид и Моцарт, като не искаше да го обиди, също стана сериозен. Пред него стоеше човек малко по-висок на ръст, с продълговато, покрито с белези от шарка лице, с голям нос и издадена напред брадичка; тъмнокестенявите очи гледаха замислено. Хайдн бе облечен прилично, в подходящ за случая кафяв камзол, а на главата си имаше проста напудрена перука.
„Моцарт има пълнички бузи — рече си Хайдн, — носът и брадичката му са по-скоро заоблени, отколкото остри, и на ръст е съвсем дребен; има чудесно чело и жив, одухотворен поглед.“
Те мълчаливо стояха един срещу друг и изведнъж Моцарт нетърпеливо възкликна:
— Господин Хайдн, толкова отдавна искам да се запозная с вас!
— Нима? — Хайдн, изглежда, беше учуден. — Аз също.
Двамата се разсмяха и всеки си помисли: искрено ли е твърдението?
— Искам да ви благодаря за това, което сте направили за брат ми — добави Хайдн.
Волфганг сви рамене, сиреч дребна работа, доставило му е удоволствие да го направи.
— Постъпката е много великодушна и музиката чудесна. Архиепископът е навярно кръгъл глупак, щом не е успял да се досети за истинския автор.
— Глупаци има всякакви, господин Хайдн. Този архиглупак е от най-отвратителния им тип. Баронът не ви ли е споменавал колко съм мечтал да се запозная с вас? Аз съм отдавнашен поклонник на музиката ви. — Хайдн мълчеше и Волфганг се почувствува неловко: не е ли твърде натрапчив с любезността си?
А Хайдн не знаеше какво да рече. Не беше свикнал да вярва на комплименти, най-често те просто го смущаваха. Но в музиката на Моцарт му звучаха отгласи от неговата собствена музика, а нима това не е най-големият комплимент? Освен това много харесваше почти всички Моцартови произведения, които познаваше.
Тук ван Свитен, не промълвил още ни дума, дълбокомислено забеляза:
— Вярвам, че музиката много ще спечели от това, че се запознахте.
— Не зная как ще се отрази то на музиката — каза Хайдн, — но ако господин Моцарт пожелае да похапне с мен, бихме могли спокойно да поседим и приятелски да си поговорим.