Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
— Дванадесетгодишният син на един мой приятел проявява значителни музикални способности.
— Това младият Бетховен ли е, за когото ми говори миналата година?
— Не, не е той, а друго дете-чудо.
— И това ново дете-чудо също иска да стане композитор?
— Откъде знаеш? — учуди се ван Свитен.
— Нали учителят на Бетховен ти писа, че всеки младеж, поне мъничко надарен с талант, мечтае да стане втори Волфганг Амадеус Моцарт.
— А ти смяташ, че друг никога няма да се роди?
— Скъпи приятелю, нима очакваш, че ще се появи втори Себастиан Бах или Йозеф Хайдн?
— Не.
— Значи, ако някой има призвание да стане композитор, той трябва преди всичко да има собствена физиономия.
— Ти обаче си учил музиката на всички композитори.
— И досега я уча. Но съвсем друга е причината да стана композитор. Добре знаеш това.
— Коя е тогава причината? Това момче ми каза: „Много бих искал да напиша нещо. С какво да започна?“
— Посъветвай го да почака.
— Но нали сам ти си почнал да композираш много по-рано?
— Ала никого не съм питал с какво да започна. Ако някой притежава дарба на композитор, той почва да пише, защото стремежът е неудържим.
— Трябва да дам на бащата на момчето и на самото него конкретен отговор. Поне ми препоръчай някоя книга или няколко книги. За добавка към изучаването на другите композитори.
— Е, е, ван Свитен — отвърна Волфганг, разбрал, че всичко това има пряко отношение и към самия барон, — никакви книги няма да помогнат… — Волфганг посочи ухото, главата, сърцето си и прибави: — Ето тук, тук и тук е затворена моята школа. Ако там всичко е в ред, можеш смело да вземеш перото и да пишеш музика.
Веднага щом се сдоби с екземпляри от четирите нови концерта за пиано, Волфганг ги прати на баща си и попита за неговото мнение — кой от концертите повече му харесва.
Всичките били чудесни, написа в отговор Леополд, и всички еднакво му харесвали. Не можел да даде предпочитание на нито един. Но има ли смисъл, питаше Леополд сина си, да се пишат толкова трудни неща, с риск да се предизвика недоволството на публиката? Докато ги изпълнява самият Волфганг, всичко е в ред, но когато с тези концерти се заемат други виртуози, ще им потрябват доста време и усилия за преодоляване на техническите трудности. Леополд предупреждаваше сина си: опасно е да нарушаваш традицията, колкото и деликатно да внасяш новаторството си. Леополд сега много повече се вълнуваше от друго събитие — през август Нанерл възнамерявала да се венчае за господин цу Зоненбург, сватбата щяла да се състои в градчето Санкт Гилген, където този вдовец с пет деца бил мирови съдия. В Санкт Гилген се бе родила Ана Мария, което според Леополд беше добро знамение.
— Санкт Гилген е малко градче на осемдесет километра от Залцбург — обясни Волфганг на Констанце. — Надявам се, Нанерл ще бъде там щастлива.
Да се омъжи за вдовец с пет деца? Нима сестрата на Волфганг не можеше да си намери по-добра партия, помисли с неодобрение Констанце. Но като знаеше как Волфганг не обича да осъждат близките му, каза:
— Жената винаги трябва да следва мъжа си.
— Така изглежда. Много се радвам, че ще се омъжи. Имаше и други кандидати, но този единствен истински й легна на сърцето.
Волфганг писа на Нанерл нежно поздравително писмо и посъветва татко да се раздели с Колоредо и да се пресели при тях във Виена.
Констанце съвсем не беше във възторг от перспективата за съвместен живот със свекъра, но не каза нищо, уверена, че Леополд ще отклони предложението на сина си.
Очакванията й се оправдаха: Леополд отказа. Не желаел да зависи материално от никого, затова не можел да поеме риска да си изгуби заплатата.
Отказът на бащата разочарова Волфганг, но той не даде вид, че е така.
— Татко винаги е бил много независим — поясни Волфганг. — На неговите години човек трудно мени навиците си.
— Край на дълговете — гордо съобщи Волфганг на жена си и в течение на следващите месеци се сдоби с много неща, които дълго беше мечтал да притежава. Констанце се безпокоеше от поскъпването на хранителните стоки, а Волфганг настояваше тя да купува най-скъпи деликатеси. За запазване на партитурите той купи къс непромокаема материя от най-хубавото качество. Като дойде лятото, почна да наема всяка неделя карета и да ходят с Констанце на разходка в Пратера. Подари й хубави и скъпи дрехи, каквито не бе носила дотогава. Но най-милата за него придобивка беше един скорец. Волфганг репетираше темата на новия си концерт за пиано и изведнъж птицата започна да пее. Това го възхити. Скорецът се оказа напълно способен да повтори мелодията. След търпеливо обучение птицата почна да си свирука рондото. Волфганг го нагоди за гласа на скореца и под нотите написа: „Колко е чудесно!“