Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
Около февруари 1784 година Волфганг бе затънал в работа над новите си произведения и за да не пропусне нещо, наложи се да направи тематичен каталог на своите съчинения. Като завършеше дадена творба, той веднага я вписваше в каталога по жанр и тоналност, там нанасяше и по няколко такта от темата, за да може по-лесно да се ориентира, и поставяше датата на новото произведение. Така му хареса яснотата, която внасяше това в живота му, че започна да вписва и приходите, и разходите си. Приходите записваше на лист, който носеше у себе си, като често го поглеждаше, за да се убеди за последен път, че сега печели повече, отколкото когато и да било, и че скоро ще се отърве от дълговете. Разходите отбелязваше в книга — нея държеше на скришно място, за да не я намери и прочете никой, дори Щанци.
Волфганг дори почна да отбелязва музикалните си изпълнения и състави списък на всички абонати на концертите си. Това ще докаже на татко — той предупреждаваше: във Виена синът му може да се провали, защото си е създал твърде много врагове със своята прямота, — че не е бил прав. Волфганг му писа:
„Прилагам списъка на сто седемдесет и четири абонати за концертите ми. Съмнявам се дали ще можеш да откриеш дори едно име с тежест във Виена, което да липсва от този списък. Вече съм на мода и всеки, който не се абонира за моите концерти и не посещава всяка сряда Тратнерхоф, рискува да си спечели име на непросветен човек. Някои от абонатите са мои стари приятели, като Тун, Палфи, Вецлар, Голицин, ван Свитен, а с други се сприятелих наскоро: фон Борн, Дитрихщайн, Естерхази, Харах, Хацфелд, Хеберщайн, Лихновски, Мекленбург, Йотинген, Пар, Пуфендорф, Раб, Шварценберг, Зоненфелс, Щархемберг, Вюртемберг и Цинцендорф.
И тъй, както виждаш, онези наши добри приятели, от които знаеш, че имам много врагове във Виена, са грешили. Съгласен съм, че Глук ми завижда и Салиери при други обстоятелства би могъл да стане опасен, но никой от тях не ще се осмели да ме злепостави сега, защото най-големите сановници на империята с радост се наричат мои приятели. А за тази привилегия те трябва и да плащат. Цената на билетите за първите ми три концерта е шест дуката и пак всички места бяха предварително продадени. Предстои ми освен това да дам и два концерта в Бургтеатер с одобрението на императора.
За да си представиш колко голям е интересът към мен, прилагам списък на някои концерти, за които вече съм ангажиран:
26 февруари, четвъртък — у Голицин.
1 март, понеделник — у Естерхази.
4 март, четвъртък — у Голицин.
5 март, петък — у Естерхази.
8 март, понеделник — у Естерхази.
11 март, четвъртък — у Голицин.
12 март, петък — у Естерхази.
15 март, понеделник — у Естерхази.
17 март, сряда — първи концерт в Тратнерхоф.
18 март, четвъртък — у Голицин.
19 март, петък — у Естерхази.
20 март, събота — у пианиста Рихтер, в знак на особено внимание.
21 март, неделя — първи концерт в Бургтеатер.
22 март, понеделник — у Естерхази.
24 март, сряда — втори концерт в Тратнерхоф.
25 март, четвъртък — у Голицин.
26 март, петък — у Естерхази.
27 март, събота — у пианиста Рихтер, още една проява на внимание.
29 март, понеделник — у Естерхази.
31 март, сряда — трети концерт в Тратнерхоф.
1 април, четвъртък — втори концерт в Бургтеатер.
3 април, събота — у пианиста Рихтер, концерт повторение.
Как смяташ, татко, достатъчно ли е това? При такова темпо, мисля, ще ми бъде доста трудно да изгубя изпълнителското си майсторство.“
Всички билети за тези концерти бяха продадени и Волфганг получи доста гулдени. Той се радваше, а Констанце изпитваше безпокойство — към края на третия абонаментен концерт мъжът й изглеждаше много уморен. Тя помоли Вецлар, чието мнение Волфганг зачиташе, да го склони да позабави темпото.
И ето че Вецлар, който споделяше опасенията на Констанце, каза на Волфганг една неделя, докато вървяха към дома на ван Свитен за поредния концерт:
— Не разбирам как издържаш, Волфганг. Не си лягаш преди полунощ, а в шест вече си на крак и почваш да се готвиш за трудовия ден: цяла сутрин преподаваш, цяла вечер свириш и отгоре на всичко намираш време да създаваш и нови произведения. Колко концерта за пиано написа през последните два месеца? Три?
— Четири. Но това не е чак такова чудо. Главната трудност е правилно да ги изпълняваш. Харесаха ли ти?